Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
Но или не го бяха чули, или просто го игнорираха, защото продължиха да се борят за кинжала. Борба за правото един от тях да умре, за да може Джъстис да се върне у дома.
Агония, породена от мисълта, че един от двамата можеше да загине, за да го спаси, прониза гърдите му като ледена стомана.
- И двамата сте такива глупаци. Почти се срамувам да ви нарека мои братя. С радост бих се върнал в Пустошта, само за да избягам от сълзливата ви склонност за жертвоприношение.
И тогава, показвайки смелост, каквото не е показвал през всичките векове, Джъстис вдигна глава, за да погледне за последен път към Кийли. Изпиваше я с очи - величествената червена коса, която никога нямаше да докосне, красивото тяло, което никога нямаше да усети до своето.
- Не ме забравяй, милейди. Това е единственото, което бих искал от теб. Не ме забравяй, въпреки че никога не си ме познавала. Защото аз имам чувството, че те познавам от цяла вечност и те желая дори от повече. Дори и сега.
След като изрече тези думи, се обърна и отдалечи от портала, борейки се с всичките си инстинкти да не се обърне. Разумът, сърцето и душата му крещяха, крещяха, че не може да я остави. А честта му знаеше, че не може да позволи на братята си да извършат върховната саможертва.
След като се обърна, с меч насочен напред, дори и вече забравен, Фарнасий му препречи път.
- Нито едно прокудено копеле не може да се похвали с такава преданост от страна на братята си - каза той, чисто и просто достойнство огряваше чертите му. - Ти си вестител на боговете, дори и сам да не осъзнаваш истината. Ти си пратеникът, който ще ме избави от мрака, от Анубиса и от безсмислена смърт.
В този момент, Фарнасий въздъхна и вдигна поглед, като се втренчи в нещо зад рамото на Джъстис. Очите му показваха ужаса му. Джъстис се завъртя, за да види каква ли бе новата заплаха, която ги грозеше, но преди да успее да се обърне към проклетия портал на Анубиса, внезапна и зловеща тежест се стовари над него.
Инстинктивно се наведе, за да хване Фарнасий, който падна в ръцете му. Но когато погледна надолу, Джъстис осъзна, че мечът му е забит до дръжката в корема на Фарнасий. Отметна глава назад и даде глас на отчаянието си към пулсиращото червено небе.
- Към всички богове, които ме слушат, знайте - каза гръкът като се напрягаше да изрече всяка дума. Лицето му показваше както болка, така и радост. - Постъпвам така по собствена воля и моята саможертва ще освободи лорд Джъстис от неговия затвор.
Джъстис изкрещя и изтегли меча от тялото на Фарнасий, когато човекът рухна в ръцете му.
- Не! Не и за мен! Никога за мен! Не заслужавам твоята жертва! - изрева той, а сълзите му се стичаха по лицето му. - Не можеш да го направиш.
- Сторих го - отвърна Фарнасий. Гласът му вече чезнеше. - А сега ти трябва да живееш живота си с това знание. Знанието, че си достоен и че боговете не са те избрали без причина.
След това радостта обля цялото лице на гръка и той вдигна ръце, сякаш да поздрави невидимия си вестител.
- Александър, господарю, вие дойдохте за мен - извика.
Последва още един накъсан вик, след което Фарнасий затвори очи и умря.
Оглушителен, като шокова вълна, шум премина през Пустошта и Джъстис се обърна към портала, за да види, че трансформираната му повърхност е станала прозрачна.
Върховният жрец Аларик се показа през входа и му подаде ръка.
- Жертвата му е отворила пътя, но само едно живо същество може да премине. Не мога да дойда при теб, ти трябва да дойдеш при нас.
- Няма да го оставя - отвърна Джъстис грубо. - Не заслужавах саможертвата му и няма да го оставя тук.
- Можеш да донесеш тялото му - отвърна Аларик. - Вече не е сред живите и не е част от Пустошта. Но побързай, преди пътят да се е затворил.
Джъстис погледна надолу към меча си и забеляза с крайчеца на окото си, че острието вече
не светеше. Всъщност бе станало черно.
- Черно, като душата ми, която не бе достойна за жертвата му - каза горчиво. По навик го избърса в ръкава си и го сложи на гърба си, вместо да го захвърли в необятно стта, изпълваща Пустошта.
- Сега трябва да побързаш - подкани го Аларик. - Не знаем колко дълго порталът ще остане отворен.
Нямаше какво друго да направи. Ако не тръгнеше сега, жертвата на Фарнасий щеше да е напразна. Не можеше, нямаше да го направи. Хвана здраво тялото на спасителя си и се изправи. И тогава с един-единствен скок премина през портала от Пустошта в Атлантида.
Когато за първи път си пое въздух от родината си, крепкият мир между двете половини на душата му се разпадна. Нереида крещеше в знак на неподчинение, а атлантът наведе глава, изпълнен със срам, задето този беден човек бе дал живота си за такова безполезно същество като него. Черепът му пулсираше заради бушуващата ярост на раздвоената му душа, която се опитваше да се бори за контрол.