Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Но вложението е много разумно - опитвах се да обясня на всеки, пожелал да ме изслуша. - Пък и в сделката задочно участва Чарли Тръмпър, най-добрият търговец на плодове и зеленчуци, живял някога в Ист Енд.
Рядко стигах по-далеч - някъде на това място в търговските ми обяснения любезният интерес биваше изместван от неверие.
В края на първата седмица волю-неволю трябваше да призная: Чарли Тръмпър надали щеше да остане доволен, задето съм прахосала десет лири стерлинги от парите ни - шест лири от неговите и четири от моите, - колкото да задоволя женската си суета. Реших, че е за предпочитане да понеса загубата на шестте лири стерлинги, отколкото да призная пред Чарли, че съм станала за смях.
- Но защо не си се посъветвала с майка си или с леля си, преди да предприемеш такава крайна стъпка? - възкликна учудена Дафни на двайсет и шестия ден. - И двете ми се виждат много разумни.
- Кажа ли им, направо ще ме убият. А, не, мерси - троснах се аз. - При всички положения те двете надали имат общо шейсет лири стерлинги. А и да ги имаха, се съмнявам, че изгарят от желание да вложат и пени в Чарли Тръмпър.
В края на месеца отидох посърнала в кантората на Джон Д. Уд, за да обясня, че няма да си получат останалите деветдесет лири стерлинги и могат да се чувстват свободни да обявят отново имота за продан. Опасявах се, че щом господин Палмър чуе новината, върху лицето му задължително ще се появи ехидното изражение „Така си и знаех“.
- Но жената, която ви представлява, сключи сделката още вчера - увери ме господин Палмър и ме погледна недоумяващо.
- Жената, която ме представлява ли? - ахнах аз.
Служителят отвори папката.
- Да, някоя си госпожица Дафни Харкорт-Браун от...
- Но защо? - попитах аз.
- Едва ли съм човекът, който може да отговори на този въпрос - рече господин Палмър. - Вчера видях тази жена за пръв път.
- Как така защо? Много просто - отвърна Дафни вечерта, когато и зададох същия въпрос. - Ако Чарли Тръмпър наистина е толкова добър, колкото го изкарваш, значи съм направила много разумно вложение.
- Вложение ли?
- Ами да. Искам парите, които съм дала, плюс четири на сто лихва да ми бъдат върнати до три години.
- Четири на сто лихва ли?
- Точно така, четири на сто. В края на краищата толкова получавам като лихва и от военните облигации. От друга страна, ако не успеете да ми върнете целия капитал плюс лихвата, от четвъртата година нататък ще ви искам десет на сто от печалбата.
- Да де, но печалба може и да няма.
- В такъв случай получавам автоматично дял от шейсет на сто в имота. Чарли ще притежава едва двайсет и четири на сто, а ти — шестнайсет на сто. Всичко, което трябва да знаеш, се съдържа в този документ. - Тя ми връчи няколко гъсто изписани страници, последната от които беше с цифрата седем в горния край. - Единственото, което трябва да направиш, е да се подпишеш отдолу.
Прочетох бавно договора, а Дафни си наля чаша херес. Тя и адвокатите и бяха помислили за всичко.
- Вие с Чарли Тръмпър се различавате само по едно - отбелязах аз, докато слагах подписа си.
- По какво?
- По това, че ти си родена в легло с балдахин.
Нямах сили да се занимавам и с магазина, и със следването в университета, затова бързо стигнах до извода, че ще се наложи да назнача поне временно управител. Проумях, че това наистина е наложително, когато видях, че трите продавачки, които заварих на Челси Терас сто четирийсет и седем, само хихикат при всеки опит да им наредя нещо.
Следващата събота тръгнах из Челси, Фулам и Кензингтън16, надзъртах през витрините и наблюдавах как младежите си вършат работата с надеждата най-сетне да намеря човек като за магазина „Тръмпър“.
След дълго обикаляне най-сетне се спрях на млад продавач в плод и зеленчук в Кензингтън. Една ноемврийска вечер изчаках края на работното време. Сетне тръгнах след младежа, който се запъти към най-близката автобусна спирка. Настигнах го.
- Добър вечер, господин Мейкинс - поздравих аз.
Стъписан, той се обърна - очевидно бе изненадан, че пред него стои непозната млада жена, която знае името му. Сетне продължи нататък.
- Имам магазин за плодове и зеленчуци на Челси Терас... - поясних, без да изоставам от младежа, който вече наближаваше автобусната спирка.
Беше още по-изненадан, но не каза нищо, само забърза още повече.
- Трябва ми управител.
При тези думи Мейкинс за пръв път позабави крачката и ме погледна по-внимателно.
- „Чапман“ - рече той. - Значи вие сте го купили.