Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Така е. — За първи път от няколко минути насам Болд пристъпи по-близо до купчината трънаци и клечки. — Аз може би щях да увия с торби главата, дланите и стъпалата му — позволи си да отбележи той, въпреки че явно не му се щеше да говори. — С хартиени торби. Преди да го обърна. Местенето на толкова едър човек, изваждането му оттам ще е трудна работа… Със сигурност ще има сътресения.
— Томи! — извика Уолт.
— Хартиени торби — каза Брандън. — Ясно.
— Ако нямаш, вземи от багажника на черокито ми. Отляво. В раницата.
— Отивам.
Фиона срещна погледа на Уолт през плетеницата от клонки. Все още изглеждаше малко бледа и доста дезориентирана. Щеше му се да може да направи нещо за нея. Искаше му се да я освободи и да не я кара да гледа през лещите увеличения образ на мъжа с липсващите очи. Нейните собствени очи бяха отнесени и нефокусирани. Не бе сигурен дали тя изобщо го видя…
— Може би стига толкова — каза й той. — От тук нататък ние можем да поемем нещата.
Тя поклати глава.
— Добре съм — отвърна.
— Едър човек като този не се поваля лесно — каза Болд.
— Не.
— Виждате ли раната на главата, точно където започва косата? Няма достатъчно кръв.
— Мислите, че е нанесена след смъртта ли? Може би когато са го хвърлили.
— Именно „те“. При толкова едър мъж трябва да са били нужни поне двама.
— Може да е обир — предположи Брандън, като се върна с хартиените торби и лентата. — Вижте ивицата без загар на лявата му китка.
— Да, аз също я забелязах — кимна Болд. — Показва не само, че часовникът му липсва, но и че е бил голям, много голям.
— Може би „ТАГ Хойер“. Нещо от този тип. Каза ли му за разбитите къщи? — попита Брандън.
Уолт изгледа с укор своя заместник. Нямаше намерение да обсъжда всеки разследван случай.
— Той говори за два случая на незаконно проникване в къщи от нашия район. Направени са да изглеждат като нападения на мечки. Вероятно са някакви скитници. Лете тук се мотаят много такива, а пък тази година са още повече заради кризата.
— Обаче е съмнително, че този е бил на туризъм — каза Болд, повтаряйки чутото.
Вдигна поглед към негостоприемния сипей. Ниски кълбести облаци се носеха бързо от север на юг на фона на неподвижния планински връх. Беше дезориентиращо, за момент на човек му се струваше, че се движи планината, а не облаците.
Уолт не приемаше теорията за туризъм. Горе, където дърветата стигаха до сипея, нямаше утъпкани пътеки. Не очакваше едно градско ченге да го разбере, но не смяташе да се повтаря. Можеше да измисли нещо, което да обясни следите от гуми: шофьорът може да е кривнал от пътя, за да не блъсне някоя сърна, и следите да нямат нищо общо с трупа; или пък някой шофьор може да е видял тялото и като не е знаел какво е, да е отбил да погледне по-отблизо, а после да е потеглил пак; или пък пикапът може да е изхвърлил трупа.
— Вземи името на ръководителя на бойскаутите — човека, който ги вози — и да ги разкараме оттук — нареди Уолт на Брандън. — По-добре да не видят как обръщаме тялото. И сега нещата не са за гледане.
Вероятно съдебният лекар щеше да успее да даде по-добро обяснение.
— Нараняванията може да разкрият някои неща — каза Уолт.
— Вярно е.
Двамата с Болд тръгнаха през струпаните клони и камънаци и се приближиха към трупа от страната на склона.
— Брандън! — извика Уолт. — Дай мушама. Има отзад в черокито.
Брандън махна с ръка.
Още коли забавиха ход. Той видя как хората правят снимки с мобилните си телефони. Болд също ги забеляза, докато чакаха мушамата. Посочи към един черен път, който водеше към разсадник на юг от мястото, където се намираха.
— Ще разпитаме из района и ще пуснем някакво съобщение по радиото — каза Уолт. — Това е единственият път за влизане и излизане от долината. Лесно ще намерим свидетел, който да е видял как камионът излиза от шосето.
Когато Брандън се върна с мушамата, тримата я постлаха на нужното място и претърколиха трупа върху нея. Задната част на черепа бе смазана. Ударът бе нанесен с нещо доста широко, дълго и твърдо.
— Е, ето я нашата причина за смъртта — каза Болд.
— Тези джинси струват една седмична заплата — отбеляза Брандън, като забеляза кожения етикет на колана. — А обувките са „Ван Горком“. Изработени по поръчка, за планинско катерене. Хиляда и петстотин долара парчето.