Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Олеле! — възкликна Болд. — Значи този е бил конте.
— Явно не е единствен — каза Уолт. — Аз например никога не съм чувал за „Ван Горком“.
— Кой размер носи? Петнайсети? — предположи Брандън. — Хора като него и мен не могат да си купуват нещата от магазина.
— Но вие не носите „Ван Горком“ — отбеляза Болд.
— Аз ли? Туристическите обувки ми ги прави един майстор на седла в Шошони. Бива ги, но не траят дълго и ми изкарват мазоли, докато ги разтъпквам.
— Не мисля, че детективът се интересува от това, Томи.
Една бледа линия на задния джоб на джинсите подсказваше, че там се носи портфейл, но когато Уолт го потърси, не откри такъв.
— Липсващ портфейл, липсващ часовник — каза Болд.
Уолт поклати глава.
— Сигурно става въпрос за кражба на кола… — досети се детективът.
— Това май е най-доброто обяснение при наличните улики — рече Уолт, макар че не му бе приятно да го признае.
— Казвате, че пикапът е бил негов? — Брандън изглеждаше впечатлен. — Стопаджия може би или някой, който е инсценирал авария и го е накарал да спре. Той излиза да помогне и получава удар с щанга по тила за това, че се прави на добрия самарянин. Вземат му портфейла, часовника и колата, и всичко свършва за три минути.
— Ударили са го малко силничко и са се отървали от тялото по най-бързия възможен начин — каза Болд.
И двата ръкава на ризата на мъртвеца бяха разкъсани. Уолт посегна да отгърне малко повече левия и разкри недодялана татуировка. Приличаше на два инициала: КК. Той разкъса още малко ризата: появи се втора, лошо очертана татуировка на бузесто херувимче под буреносен облак, което раздухва буря.
На Уолт му се стори, че чу ахването на Фиона, докато тя направи още няколко снимки на преобърнатото тяло. Привлечен от звука, Уолт погледна към нея, но тя не желаеше да се покаже иззад апарата. Ръцете й трепереха твърде силно, за да се получат свестни снимки. Не биваше да я моли да снима отблизо. Бе постъпил невнимателно и жестоко и му се прииска да бяха само двамата, за да й се извини.
— Стига толкова снимки — каза той, макар вече да бе прекалено късно. Искаше да я разкара оттук. — Хайде, привършвай. Ако можеш, донеси ми ги утре сутринта по някое време.
— Няма проблеми, шерифе.
Ако Брандън бе усетил, че тя използва чина вместо името му, го скри доста успешно, макар че Уолт долови колко фалшиво прозвуча това от устата й. Не искаше Брандън да разполага с нещо срещу него и се зачуди дали вече не е изостанал в резултата.
Фиона сложи капачката на обектива и се добра до колата си по дългия път, като заобиколи оградената площ.
— Това определено прилича на затворническа татуировка — каза Болд. — Може би отпечатъците ще го идентифицират.
— Аз знам кой е — обяви изведнъж Уолт, когато всичко се навърза в ума му.
— На мен също ми изглежда познат — рече Брандън, смятайки, че шерифът ще назове някой местен жител. — Но не мога да се сетя точно.
— „Ню Орлиънс Сейнтс“ — каза Уолт. Знаеше, че Брандън е любител на футбола.
— Мамка му, прав си! Гейл Стихията. Марвин Гейл. Защитник.
— Мартел — поправи го Уолт, — не Марвин.
Двамата с Болд по-рано бяха обсъдили обвиненията на Винсънт Уин към пуснатия от затвора защитник.
— Това той ли е? — попита Болд с огромно разочарование в гласа. Кимна, след като прецени размерите на мъжа и прибави към тях грубите татуировки. — Разбира се.
— Мисля, че можем да отпишем версията за кражба на кола — каза Уолт.
Усети я, преди да я види. Фиона стоеше на банкета на магистралата, до своето „Субару“, и вятърът развяваше косата й. Ръцете й бяха отпуснати край тялото, а раменете — примирено увиснали. Без съмнение потресена от гледката на смъртта. Натъжена. Но също така като че ли чакаше. „Мен ли?“ — зачуди се Уолт. Надяваше се, че е така. Изпитваше болезнено желание да иде при нея, да зареже това място, да й продума нещо.
Фиона се качи в колата и потегли.
14.
Уолт и Болд се приближиха до разсадника пешком по черния път, който започваше на четвърт миля южно от трупа. Слънцето грееше ярко и блестеше по найлоните на шестте 15-метрови оранжерии, покриващи лехите като малки полуцилиндрични хангари. Един очукан зелен пикап бе паркиран в края, където пътят се разширяваше в кръгла площадка. Малък багер стоеше пред барака, достатъчно голяма да подслони две машини. До бараката имаше стара каравана със зацапани стъкла и отворен катинар, който висеше на ръждясала халка.