Книжарничка на острова

- Много добре, Мая – отвърна Ей Джей. Чувстваше се като най-ужасния родител в света, но вярата на Мая в него може би бе възстановена.

– Виж, Ламбиаз! Еднорогът трепери. Момиче е и е доволна, че е завита с одеяло. Виждаш ли я, Ламбиаз?

Ей Джей отиде до будката на охраната, откъдето жената пазач го гледаше съчувствено.

– Случва се постоянно – каза тя.

– Значи не мислите, че съм стресирал дъщеря си до края на живота ѝ? – попита Ей Джей.

– Разбира се – каза жената. – Може и да го направите по някое време, но се съмнявам, че причината ще бъде днешният ден. Никое дете не става лошо, защото не е видяло няколко топиари животни.

– Дори ако домъкването ѝ дотук всъщност е било параван, а истинската цел на бащата е била да види едно секси момиче в Провидънс?

Пазачката явно не чу последната част.

– Предлагам ви да обиколите някое от именията в щата от Позлатената епоха[58]. Децата много ги харесват.

– Наистина ли?

– Поне някои. Със сигурност. Защо не? Може би детето ви е от този вид.

В имението Мая каза, че фонтанът ѝ напомня за "От обърканите досиета на мистър Базил Е. Франкуейлър"[59], книга, която Ламбиаз не беше чел.

– О, непременно трябва да я прочетеш, Ламбиаз – каза Мая. – Ще ти хареса. Има едно момиче и брат ѝ, и те избягват...

– Бягането от къщи не е много забавно нещо – намръщи се Ламбиаз. – Като полицай мога да ти кажа, че децата не се чувстват добре сами на улицата.

Мая продължи:

– И те отиват в онзи голям музей в Ню Йорк, и се скриват там. И това е...

– Това е престъпление, ето какво е – каза Ламбиаз. – Определено е неправомерно влизане в чужд имот. Вероятно ще последват обвинения в нарушаване на чужда собственост и вандализъм.

– Ламбиаз – прекъсна го Мая. – Пропускаш основната идея.

След един безумно скъп обяд в имението отпътуваха за Провидънс, за да се регистрират в хотела си.

– Ти отиди да видиш Амелия – предложи Ламбиаз. – Мислех си с Мая да посетим Детския музей в града. Искам да ѝ покажа всички причини, поради които е непрактично да се криеш в музей. Поне в настоящия ни свят – този след 11-ти септември.

– Не е нужно да го правиш.

Ей Джей всъщност искаше да вземе Мая със себе си, за да изглежда посещението му при Амелия не толкова съмнително.

– Забавлявай се – каза Ламбиаз. – Нали затова са кръстниците. За подкрепление.

Ей Джей пристигна в дома на Амелия малко преди пет часа. Беше ѝ донесъл чанта с книги на Шарлейн Харис, хубава бутилка малбек и букет слънчогледи. След като позвъни, реши, че цветята са прекалено очевидни и ги пъхна припряно зад възглавниците на люлката на верандата.

Когато тя отвори вратата, Ей Джей видя, че кракът ѝ е поддържан от специална миниплатформа на колелца. Гипсът ѝ бе розов и подписан като на най-популярното хлапе в училищния годишник. Носеше морскосиня минирокля, а около шията ѝ бе увит червен шал. Приличаше на стюардеса.