Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
— Много мило от ваша страна — топло стисна дланта й Лорна и отстъпи, за да й направи място да влезе. — Обожавам „Емилио Пучи“. Не мисля, че съм виждала този модел преди.
— И аз не съм попадала на него тук. Купих го в Лондон — усмихна се Хелън и погледна към Флорънс. — Здравейте.
— Флорънс Майърс — сухо се представи другата. — Не смятате ли, че трябва да променим името?
— Извинете…? — обърка се новодошлата.
— Клуб на анонимните шопинг маниачки. — Флорънс поклати глава. — Звучи ужасно.
Лорна потисна желанието да извие очи към тавана, за да не обиди гостенката си.
— Нямам нищо против. Беше просто нещо като… Не мога да обясня точно. Нещо като шега.
— Много е подходящо — увери я Хелън. — Харесва ми. Действително съм пристрастена към обувките. Не ми е удобно да ви разказвам до какви падения съм стигала заради тях. — Поколеба се, после отново се усмихна.
Кой знае защо й се струваше много позната, но не можеше да се сети откъде.
— Що се отнася до мен, бих могла да мина и без тях — с тон, по-остър от всякога, отбеляза Флорънс, — но клиентите ми ги харесват.
Лорна хвърли поглед към часовника на стената. Вечерта се очертаваше необичайно дълга. Дали щеше да дойде още някой? Може би Сандра?
— Какво да ви предложа за пиене? — попита учтиво. — Има бира, вино и безалкохолно. Хелън, може да отворим бутилката, която донесохте.
— Как ви се струва чаша „Дюбоне“8? — предложи Флорънс.
— Имате ли от него?
„Дюбоне“. Господи, не се бе сещала за това от години. Всъщност някъде от седемдесетте, когато непрекъснато бяха играли хазартна игра с подобно име.
— Съжалявам, не. Но… — Какво, по дяволите, беше „Дюбоне“? Уиски? Бренди? — Може би нещо друго?
— Коктейл от шампанско и газирана вода — заяви Флорънс, като продължаваше да вади от найлоновите чанти чифт след чифт евтини обувки. — Обичате ли шпритцер? Би свършил работа в момента.
Лорна улови погледа на Хелън, докато отиваше към кухнята.
— Нещо за вас?
Жената й се усмихна съчувствено.
— Засега нищо, благодаря.
В тясната кухня Лорна погледна през прозореца и забеляза точно отдолу някакъв мъж, облегнат на невзрачна икономична кола, който гледаше към нейния апартамент.
Нервите й се обтегнаха. Дали не беше същият, който й се обади с признанието, че е пристрастен към дамските обувки? Възможно ли бе да се е засегнал дотолкова, задето го бе отпратила, че сега е дошъл да я следи?
Не, това беше налудничаво. Блокът беше голям и много хора идваха и си тръгваха през целия ден. Бе допуснала въображението си да я подведе. Все пак се опита да запомни как изглежда, ей така, като предпазна мярка, в случай че й потрябва по-късно. Спокоен, рус, със средно телосложение. Би могъл да бъде всеки.
Съсредоточи вниманието си към хладилника, търсейки сода за питието на Флорънс. Смеси я с шардоне, тъй като нямаше шампанско, а и се съмняваше, че гостенката й ще забележи разликата.
На вратата отново се почука и откъм коридора се разнесе гласът на Хелън:
— Искате ли да отворя?
— Бихте ли ми направили тази услуга? — с благодарност отвърна Лорна. Втората посетителка вече бе започнала да й харесва. Беше от хората, които навсякъде се чувстват като у дома си и се разпореждат с единствената цел да направят живота на другите по-лесен.
Точно гостенка по вкуса й.
Докато Флорънс, от друга страна…
Отпи голяма глътка от виното, преди да го върне в хладилника. В гостната Хелън разговаряше с друга жена.
Много добре. Защото без съмнение новодошлата беше жена. Нито един мъж не би могъл да преправи гласа си толкова добре. Отново погледна през прозореца и забеляза, че макар колата да е все още там, шофьорът й бе изчезнал. Вероятно бе дошъл на гости на приятел.
Това не би трябвало да я притеснява. Поне засега. Разполагаше с прекалено много време за тревоги после, а и имаше основателни причини да се притеснява.
Глава 8.
Лорна отнесе питието на Флорънс и видя ниска, доста закръглена жена с дълга светлокестенява коса, стигаща до средата на гърба й. Под гъстите вежди носеше старомодни очила с дебели рамки.
Домакинята се опита да прикрие изненадата си, но разликата между вида на непознатата и гласа й беше толкова шокираща, че я стъписа.
8
Известна марка френски вермут и шампанско. — Б.пр.