Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
Изведнъж Кет вече не беше обученият професионалист, контролиращ играта, а само пионка.
— Командире…
— Щом ще бъдем приятели… Е, добре, Кет — каза той колкото можа по-подигравателно, — защо не ме наричаш Кен? След като ще се преструваме, че ни е грижа един за друг…
— Командире… Кен… всички предимства са на твоя страна.
— Кен Улф те притисна до стената, агент Бронски. Знам всеки твой ход. Аз съм най-лошият ти кошмар, както звучи изтърканата фраза от онзи стар филм, защото съм наясно с всичките ти процедури и номера.
— Ние не използваме номера, Кен.
— И още как! Лъжите на правителството са ми известни, Бронски. От две години съм жертва на измамите им и на идиотщините на корумпирани прокурори и глупави съдии.
— Командире, какво се е случило с теб? Моля те, кажи ми защо си толкова ядосан? Не разбирам.
— Всичко с времето си, Бронски. Ще разбереш.
— Добре, тогава накъде си се отправил, командире? Ще се върнеш ли тук?
— О, какво пък, по дяволите! Наричай ме Кен. И без това повече няма да бъда пилот и командир на полет.
— Накъде си се отправил, Кен? Това е първият въпрос.
— Вероятно към ада. Но ще взема със себе си няколко наистина низши животни и около сто и двайсет невинни хора, ако не направиш онова, което искам.
— Все още ти предстои да постигнеш целта си, Кен. Не изпускай шансовете си. Не се отказвай от разговорите с мен.
Някой я потупа по рамото. Беше Франк. Държеше разтворена тетрадка, на която с големи печатни букви пишеше: ОТ ЛАБОРАТОРИЯТА КАЗАХА, ЧЕ ДВАТА ГЛАСА ПРИНАДЛЕЖАТ НА ЕДИН И СЪЩ ЧОВЕК. ТИ СЕ ОКАЗА ПРАВА.
Кет кимна и отново се съсредоточи върху разговора.
— Кен, изслушай ме много внимателно. Аз не съм президентът на Съединените щати, нито дори директорът на ФБР. Аз съм само обикновен агент и не мога да отменям закони или да формулирам политиката на правителството. Казвам ти, че ако кацнеш в Солт Лейк Сити, ще направим всичко възможно да приключим с тази история, като се заемем със злото, което се опитваш да поправиш. Но ако отлетиш някъде, не мога да ти обещая нищо.
Секундите минаваха. В коридора отекна глас:
— Диспечерска служба „Излитане“ казва, че боингът е завил към планината Уосач на височина две хиляди и седемстотин метра.
Кет въздъхна и попита:
— Кен, още ли си на линията?
— Да. Още няколко секунди.
— Какво… какво означава това?
— Не ми даваш никакви надежди, Кет. Човек не може да живее без надежда. Няма ли надежда, няма и спасение. Нито самолет. Довиждане, Кет. Съжалявам, че не ме послуша. Може би следващия път ще го направиш. Извинявай. Не исках да кажа това. Не желая да помагам на похитителите. Този случай е уникален. Ти току-що прецака една изключително необичайна ситуация.
— Какво съм прецакала, Кен? И как можем да го поправим?
— Твърде късно е, Кет. Кажи на онзи прославен главен прокурор, че причината са малодушието и отказът му да действа.
— Кен, пак се преструваш! Опитваме се да изпълним исканията ти. Направиш ли нещо прибързано, само ще помогнеш на бъдещите похитители да получават всичко, което искат. Ще ни принудиш да се съгласяваме незабавно с всяко тяхно искане. Ти си командир на полет. Искаш това да се превърне в обичайна практика? Всеки, който желае нещо, може да го получи, като отвлече самолет, само защото Кен Улф не може да почака? Не, ти не искаш това.
Кет усети, че челото й е изпотено.
Линията още беше отворена, но Улф мълчеше.
В коридора един глас бавно повтаряше съобщенията от служба „Излитане“:
— Сега се насочва към хребета и не е достатъчно високо, за да мине над него.
— Кен, моля те, кажи нещо. Обясни поне какво искаш.
— Обзалагам се, че не си омъжена, Кет — отговори той.
Тя кимна, после се сети, че трябва да говори.
— Да. Не съм омъжена.
— Моля се на Бога да не ти се случи да загубиш дете, Кет. Само тогава ще ме разбереш.
— Командире, завий на запад! Веднага!
— Не, Кет. Ти пропиля шанса си.
— Командире, ти не си убиец!
— Ти не знаеш какъв съм, Кет. Нямаше достатъчно време хората ти да разберат нещо за мен. Авиокомпанията не разбира какво става с мен. Сегашният президент на Съединените щати със сигурност не разбира, инак нямаше да предлага за главен прокурор лъжец и негодник като Рудолф Бостич.