Kолеж за магьосници

— Ще чакаш. Случва се понякога. Хората придават прекалено голямо значение на тези неща. Бъди така добър и кажи на следващия да влезе. Вече изоставам от графика, а е едва пладне.

Лятото се проточи като на забавен каданс. Разбира се, в света отвъд "Брейкбилс" вече беше есен и когато Куентин се върна у дома за лятната ваканция, се озова в един студен и сивкав Бруклин с улици, обсипани с почернели листа.

В бащиния си дом той се чувстваше като привидение — налагаше се да положи големи усилия, за да го забележат родителите му, които вечно изглеждаха леко изненадани, че призрачният им син иска да привлече вниманието им. Джеймс и Джулия бяха заминали за университетите си. Куентин запълваше дните си с дълги разходки, дриблираше с топка на баскетболни площадки с липсващи мрежички и с големи дъждовни локви в ъглите. Неговият свят не беше тук, а другаде. Често си разменяше отчаяни съобщения по електронната поща с приятелите си от "Брейкбилс" (Алис, Елиът, Сурендра, Гретхен) и неохотно прелистваше задължителното си четиво за през ваканцията, а именно "История на магията", издание от средата на осемнайсети век. Наглед томчето изглеждаше тънко, но се оказа, че по някаква библиографична магия съдържа цели 1832 страници.

През ноември получи кремав плик, който невидими ръце пъхнаха в "История на магията". Вътре имаше елегантна покана, гравирана с герба на колежа, с която го призоваваха да се върне в училището в шест вечерта през тясна безлюдна уличка край Лютеранската църква на десет пресечки от дома му. Той покорно се яви на указаното място и в указаното време. Тъй като беше късна есен, слънцето беше залязло още в четири, но времето беше необичайно топло за месеца. Докато стоеше до църквата, се вслушваше в колите, профучаващи на улицата зад него, и се оглеждаше за клисари, които можеха да го обвинят, че е влязъл без разрешение на тяхна територия, или още по-лошо — да му предложат духовно напътствие. Той изпита абсолютна увереност, че халюцинира и Бруклин е единствената съществуваща реалност, а всичко, случило му се през последната година, е плод на въображението му и доказателство, че скуката на реалния свят най-накрая го е тласнала към пълна и необратима лудост. Уличката беше толкова тясна, че му се наложи да се обърне настрани, за да мине по нея с двата си претъпкани сака, които все пак се отъркаха във влажните каменни стени от двете страни.

Ала щом стигна до края й, усети полъха на прекрасен топъл летен въздух и зърна необятната зелена морава. Забрави колко тежки са саковете му и затича към нея…

Сега беше първият ден на семестъра и с Алис стърчаха като кръгли глупаци на напечената от слънцето ливада пред бялата викторианска къщурка. Същата, в която хората от курса по физична магия се събираха всеки вторник следобед за ежеседмичния си семинар.

По време на изпита Алис беше проявила завидни умения в областта на специалност, свързана с манипулирането на светлината (каза, че се наричала фосфоромантия), затова я бяха записали в курса по физична магия. Куентин беше тук, понеже тази група наброяваше най-малко членове и му се виждаше като тихо пристанище, където да изчака, докато получи своя специалност. Първият семинар трябваше да започне в дванайсет и половина и двамата с Алис отидоха по-рано, от страх да не закъснеят, а сега наближаваше пет следобед и още висяха отвън. Бяха уморени, жадни и ядосани, но не искаха да се откажат и да се върнат в Къщата. Ако искаха да бъдат включени в групата, очевидно трябваше да се докажат, като влязат през парадния вход.