Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Хроники на звеното
Хроники на звеното - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Хроники на звеното

Электронная книга - «Хроники на звеното». Краткое содержание книги:

„Хрониките на Звеното“ е продължение на „Български психар“ и доразвива някои персонажи в първия роман. Отново място на действието е България, а сюжетът прелива от батални случки, екшън сцени и схеми. Книгата е адресирана към почитателите на стила „Велков“ и отговаря на много въпроси, повдигнати в „Български психар“.
„Още повече кръв. Още повече насилие. Още повече уличен език. Просто прекрасно!“
1 ... 37 38 39 40 41 42 43 44 45 ... 103
Перейти на страницу:

Сега ще въоръжа „Звеното “ така, че да превъзхожда всички по огнева мощ. Срещу всеки нож ние ще излизаме с пистолет, срещу всеки патлак - с автомат. Само остава да се научим да стреляме и воюваме наистина. Направил съм график, така че всеки да кара специалната програма на Радо Баретата, без това да пречи на дейностите, свързани с бизнеса. Инструкторът каза, че може за няколко месеца, при сериозни занятия, да направи всички момчета машини за убиване. Това се отнася и за мен. Осъзнавам, че изстреляните неколкостотин патрона в армията и спарингите в залата не са достатъчни, и с голямо нетърпение очаквам тормоза, който предстои да преживеем. Единственият начин да оцелеем в това, което се задава, е да сме в пъти по-добри от конкуренцията. Затова, докато те перкат и щракат палци по чалготеките, ние ще тренираме.

Вече имам план какво ще направим. Адвокатът ме запозна със свой си човек от Службите, когото наех, за да ни обслужва информационно. Опознай врага си, това е първото най-важно нещо, което трябва да се направи. Другото после е въпрос на стратегия. Имам и големи планове за бай Спас Кръчмаря, той и без това само ме гледа на кръв последните месеци, откакто му взех бизнеса. Сега ще му дам възможност да се развихри, ще го направя истинска звезда. Дребните душици умират да са в светлината на прожекторите, а моите цели, за мен и за братоците по-конкретно, са изцяло противоположни - искам да сме невидими и никой да не знае кои сме.

Михаил, Антон и Иво се справят идеално като мениджъри. Явно йерархичната схема, която направих, работи добре. Доволен съм.

За Мишката бях уверен, че ще се справи. Тонката също е робот, единственото, което можеше да го спре да играе с нас, са морални съображения, но явно и на него живеенето в родния Абсурдистан му е избило илюзийките от главата. Най-логичното, когато системата те ебава, е и ти да започнеш да се ебаваш със системата.

Най-емоционалният от нас четиримата е Ивака, той винаги е преживявал нещата по-тежко. В началото дори се притеснявах за него, не бях сигурен дали материалът няма да му дойде малко отгоре. Оказа се, че не съм прав да се коркам, младежът мачка и става все по-корав. Забавното е, че оная мърла, бившата му мацка, която го беше чупила, защото нямаше кинти, сега е започнала да се увива около него. Михаил заяви, че ще и счупи главата, но аз му казах да изчака и да видим как нашето момче ще се справи със ситуацията. Много ми е любопитно дали ще забрави, че кучката го предаде, и ще и клекне.

Хубавото на цялата постановка, освен якото кинти де, е, че имаме време наистина да правим каквото и когато си пожелаем (това не вреди на тренировките, там има график). Схемата си жужи и без нас, всичко е настроено и аз имам време да отскачам до „ Смокиня “, „Градина “, Иракли или Дерето, когато ми скимне. Там така професионално се правя на пастет, че после, когато се върна в Мордор, съм като чисто нов и свръхзареден за нови подвизи. А веселбата тепърва започва...

Пета глава - Полет над „Щъркелово гнездо“

... първата на изток тръгна, втората на запад свърна, третата, не знам защо, кукувичето гнездо си

избра едничка тя и над него прелетя.

Детска песничка, Кен Киси, „Полет над кукувиче гнездо“

Днес и жена ми изглежда съвсем различна. Пролетна утрин.

Исса

(Действието се развива след получаването на пратката с оръжията.)

Цялата банда без холивудското трио се намираше на брега на един язовир, недалеч от Мордор, и Драго вече сваляше последната консерва патрони за калашник от багажника на волвото. Набитият елемент, който Петър беше довел, гледаше с насмешка как гнусливо бършат смазката от чисто новите автомати, докарани току-що от Спас след експедицията му в околността на Калофер. Пешо бе решил да не ги разтоварват в подземието, а директно да започнат стрелкови занятия и явно с това беше свързано присъствието на този човек, който сега, скръстил ръце зад гърба си, ги наблюдаваше през жълтите стъкла на своите очила. Личеше, че е яко копеле, малко напомняше на стафордширски териер, само че кучетата не излъчват такъв силен сигнал за опасност. Беше с долнище на камуфлаж, избеляла тениска, която някога, много отдавна, може би е била черна, и с шарени маратонки „Асикс“, все едно извадени от кутията, с което контрастираха на захабените му дрехи. Здравенякът улови погледа на Мишо, който свиваше коз, втренчен в кецовете му.

1 ... 37 38 39 40 41 42 43 44 45 ... 103
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)