Хроники на звеното

Поръча си пилешка пържола със салата от домати и краставици, обилно полята със зехтин. Интересно е да се отбележи, че той, както повечето момчета от махалата, до преди няколко месеца мислеше, че „зехтин“ е име на град в Италия. Сега обаче положението беше различно и можеше да си позволи да се храни така, както винаги беше желал - здравословно и нисковъглехидратно. Характерно за нисковъглехидратното хранене беше, че ако случайно не ти се намираха кинти, опцията ти да хапваш евтинко включваше индустриални количества картофи, хляб, ориз и макарони - и така цялата нисковъглехидратност се превръщаше в мит.

Къде другаде можеше да се роди велик лаф от сорта на „Кроасан ти купих, без хляб го изяде!“ освен в Квартала?

Когато храната му пристигна и той отряза и лапна първата хапка, в двора се появи Пешо, придружен от една страшно добра девойка. Всичко си има мадамата, сканира я бързо Антон -тяло, цици, крак, излъчване. Десетка по десетобалната система отвсякъде. Двамата бяха усмихнати. Антон обичаше да вижда побратимите си с усмивки, това го правеше щастлив. Вдигна палец и намигна на приятеля си. Пешо и мацката се приближиха и седнаха при него.

- Копеле, запознай се с Гери.

Тонката се ръкува с мацката.

- Миме, ела тука. Дай меню на приятелката ми, а на мен директно ми донеси една „Хавай“. -Напоследък Петър сякаш се беше пристрастил към пицата с ананас. Май само това ядеше.

Гери избра бързо и също си поръча някаква пица. Шефът на „Звеното“ се облегна назад и каза на Тонката:

- Брат, искам да вземеш ключовете от мерцедеса и да ги дадеш на Спас Кръчмаря.

Лицето на Антон издаде учудване, но Петър го успокои с думите, че има план и да му се довери. Това беше достатъчно за тайбоксьора - когато Пешо звучеше по този начин, това означаваше, че е намислил нещо. Точно така звучеше и когато ги беше събрал за първи път и фактически беше положил основите на „Звеното“. Докато се хранеха, той продължи с инструкциите. Тонката, който никак не бе тъпо копеле, започна да се досеща за какво става дума, преди май бяха загатвали темата, но не прекъсваше с въпроси, както беше общоприето, по балкански, а предпочете да се съсредоточи в пържолата си, докато слуша.

В един момент зеленооката мацка явно се заинтригува от естеството на разговора и с любопитство попита Петър с какво всъщност се занимава. Той учтиво й отговори, че предпочита да не я лъже и че съответно ще е по-добре тя да не задълбава с въпросите. Мацката явно бе от разбраните, защото само кимна и престана да пита.

Петър продължи:

- Тонка, брат, искам и още нещо. Искам някой от новите да е с него през цялото време и да го кара само по най-вървежните места. Спас, ако се чуди какво става, му кажи, че много ме кефи и това е бонус за добрата му работа. Не искам да си говоря с него, защото ме дразни. Той е тъп и ще върже. Това е...