Хроники на звеното

Няколко часа по-късно Тонката едвам се сдържаше да не размаже главата на изпадналия в амок кръчмар. Когато Антон му връчи ключовете от мерцедеса, копелето за малко да се гътне, след това, когато видя предназначените за него пачки, едва не получи инфаркт, но Спас, бай Спас, бързо се окопити и започна драмата. Тъпият селтак, без да си задава въпроса защо аджеба в един момент сякаш от небето му бяха паднали двайсет бимберици и един мерджан, превключи турбо рязко от фаза „депресиран ресторантьор“ в режим „безсмъртен милионер бонвиван“ и започна да се държи като надрусан олигарх, който току-що е купил половин „Витошка“. Антон не можеше да повярва как тъпото копеле се преобрази пред очите му и как с всяка крачка дори походката и стойката му се променяха. Спогледаха се с учудване с едно от новите момчета, спечелило „честта“ да е шофьорът на Спас. А когато влязоха в първия им попаднал магазин за костюми до „Аптека“, на Антон му се прииска да потъне в земята от срам, защото тъпото дърто копеле започна да се държи така, че до него Бай Г аньо би изглеждал като автор на британската версия на многотомника „Добрите обноски“. Нямаше такава концентрация на простотия на едно място, отстрани направо изглеждаше страховито. Спас се беше превърнал в еманация на войнстващата селяния: смееше се малоумно, беше почервенял целия и ръсеше невероятни тъпотии. Слава богу успяха да издумкат доста бързо предназначените за смяна на имиджа десет бона и Антон с огромно облекчение остави внезапно издигналия се кръчмар в едно популярно заведение в центъра, където той, по неговите думи, щял да изпие няколко питиета за здравето на бат’ Пешо и да отпразнува повишението. Повишението! Тъпото копеле беше повярвало, че с кесенето пред кухнята, гледането тъпо и пиенето на ракия и мента е заслужил да бъде повишен. Преди да изчезне към Офиса, за да свърши малко истинска работа, Тонката забеляза, че бай Спас, облечен с новия си костюм и обут с новите си обувки, напълно се вписва в обстановката на вървежното заведение и е в пълен синхрон с местната фауна. Последното, което видя, беше, че към самозабравилия се кръчмар се доближиха две наточени перхидролки, излъчващи сексапила на акули, надушили прясна кръв. Шофьорчето, което изпълняваше функциите и на охрана и имаше задача да разведе тази вечер Спас из най-оборотните места на Мордор, после разказа, че