Хроники на звеното
- Автор: Велков Андрей
- Серия: Български психар #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191503315
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хроники на звеното». Краткое содержание книги:
„Още повече кръв. Още повече насилие. Още повече уличен език. Просто прекрасно!“
- Пич, ти не знаеш ли, че има Божия заповед „Не кради“, а?
На мазника му беше малко трудно да отговори с цевта в устата и издаде някакви странни звуци.
- Тъпо крадливо копеленце си ти... - Всъщност лекето не му трябваше повече, затова Спас издърпа пистолета от устата му и рязко го шибна с него в слепоочието. - Пичове, дайте да ги вържем тези нещастници и да цепим, имаме работа да вършим. Само да преброя кеша...
- И аз да си оправя музиката - продължи Павел, който отиде до уредбата и взе касетка на някакъв византийски певец. - Ще я разглобя тая дришня и ще си сложа лентата в нея. Дано върже, щото иначе ще го убия тоя хуй - закани се той и наби един шут в безжизненото тяло на Мазния.
На другата маса кифлите бяха изпаднали в шок и не издаваха и звук, което беше най-печелившата стратегия за момента.
Павел седна на масата и бързо сглоби касетката. Отиде зад бара и я сложи в уредбата. Превъртя малко и я пусна. Зазвучаха „Слейър“ и той грейна. После погледна бармана, който се опитваше да се прави на невидим.
- Ти ли хвърли касетката?
- Аз, господине, ама не знаех, че е ваша...
- Не знаеше, а? Ше те еба и чалгаджията, ше те еба... Я кажи на кого е тоя баварец отвън...
- М-мой е... - заекна барманът.
- Я дай ключовете тогава.
- Ама моля ви, господине... - не можа да продължи барманът, защото един ляв прав го нокаутира.
Павката беше видял ключовете в една чаша под бара и вече не му се занимаваше с приказки с някакъв си тъпак, който не уважаваше „Слейър“.
След десет минути пичовете бяха напуснали Пловдив и пътуваха към Калофер вече с две коли. От едната мощно звучеше „Слейър“, а от другата - „Гънс“. Цялата драма им беше отнела по-малко от час и ако караха една идея по-бързо, дори нямаше да закъснеят за срещата, която Спас беше уговорил с връзката на Дидо. И тримата осъзнаваха, че бяха извадили страшен късмет и само случайността беше спасила мисията им. Това и обясняваше широките им усмивки.
„ Снаряд “ е оръжеен комбинат в Калофер, България. Той е най-старото предприятие на отбранителната индустрия и най-голямото в сектор „Машиностроене “ в страната.
Основан е в Русе през 1879 г. като Русенски артилерийски арсенал след изтеглянето на руските войски сл ед края на Руско-турската война на основата на машини, съоръжения, технологии, резервни части и опит, които са имали руските работилници, съпровождащи армията. Впоследствие, след обединяването на България, е преместен в София под името Софийски артилерийски арсенал, който е приемник на русенския.
След края на Първата световна война, през 1924 г., е преместен под името Държавна военна фабрика в Калофер, чието разположение в Лозовата долина е стратегически по-добро, защото е защитено от двете планини и е на централно място в България. Впоследствие получава различни имена, а от 1988 г. носи днешното си име „ Снаряд “.
Мордоропедия
С малко зор и спиране за консултации в малко селце до Калофер успяха да намерят мястото, където ги очакваха и което се оказа в края на съседното село. Там трябваше да търсят Калин. Паркираха колите под дебелата сянка на два ореха, до порутена сграда, която явно беше принадлежала на местното ТКЗС и съответно след Десети и последвалото разпадане бе заебана на произвола на съдбата, каквато беше участта на повечето стопанства в България. Така им беше казал Калин по телефона: „Стигнете до двора на стопанството, паркирайте под орехите и ни чакайте.“ Това и направиха - зачакаха.
Не след дълго иззад полуразрушената сграда се появи голям бус, който спря до паркираните коли. От него слезе здрав мъжага с мустаци и огледални очила, облечен с камуфлажни панталони и със зелен потник. Драго си помисли, че доста прилича на лошия от „Командо“.
- Кой е Спас? - попита Мустака, без да си дава зор да поздрави.
- Аз съм - пристъпи напред Спас.
- Качвай се! - изкомандва човекът, който трябваше да е Калин, и се качи обратно в буса. -
Само ти. Твоите хора да седят тук и да чакат. Няма да се бавим, че имам много друга работа.
Павел тръгна да казва нещо, но Драго го спря. Този пич си беше връзка на човека на Спас, така беше логично. Бусът потегли с мръсна газ и вдигна облак прах, преди да се отдалечи в посока към селото.