Хроники на звеното

- Начи си на Дидо човек, а? - подхвана разговора Мустака и подаде ръка на Спас. - Калин съм аз.

- Да, от лапета се знаем с него - стисна ръката му Спас. - Приятно ми е.

- Извинявай, че така делово, младеж, ама имаме голяма поръчка и нямаме време. Ако не беше човек на тоя откачалник Дидко, щех да ви отсвира, ама той ми е много личен и щом си негов човек, няма как да не помогнем. Я бръкни под седалката да скрепим дружбата.

Спас се наведе и извади бутилка с жълтеникава течност.

- Ха така. Отвори, пийни и подай, да видиш к’ва продукция съм обадил последната реколта. Двоен припек, не-човек е станала скоросмъртницата...

Спас отпи. Ракията беше чук - хем влизаше меко, хем беше силна като керосин. Подаде я на Калин, който опъна мощна глътка и му върна бутилката.

- Аааа, к’во ще кажеш? Убиец е. Твоят приятел га беше тука, опукахме две кила за един обед, после каза, че по магистралата е карал на зиг-заг - разсмя се Калин. - Кажи сега к’во искаш, нек’ви калашници ми спомена Дидо...

- Ами може да са много, ама десетина искам... Ако нямаш толкова, колкото имаш...

Калин се усмихна и го погледна, Спас видя отражението си в огледалните му очила.

- Ше намерим десетина, младеж, ше намерим... - Той зави по една прашна улица и не след дълго паркира до голямо хале, в чийто двор се лутаха кокошки. - Ако обичаш яйца, ще ти дам, много са вкусни на нашите носачки.

- Обичам, бай Калине, ама бързам и аз.

- Еее, нищо, младеж, следващия път, ако се разбереме сега, ше дойдеш, ше сложим софра, ше се запознаем кат’ хората.

- Еее, много ясно, и на мен ще ми е приятно.

Слязоха от буса, който Калин паркира с гръб до една рампа до задния край на сградата.

- Нещо друго требва ли ти?

- Еми ти кв’о имаш. Трябват ми и няколко патлака, пушки, т’ва освен автоматите...

- А бе я влизай, и ще си харесаш...

Влязоха вътре, където освен голяма копа сено имаше купчина прогнили палета и някакви ръждясали железа.

Спас настръхна и се обърна към Калин:

- Пич, ако си мислиш, че ще те оставя да се ебаваш с мен...

Калин му се усмихна и изсвири мощно с два пръста в устата си. След секунди копата сено се раздвижи и оттам се появи млад мъж, който имаше по-големи мустаци и от тези на Калин.

- Спокойно, Спасе, не се ебавам. Малко сме дискретни тук в нашия край, зат’ва е цялата галимация. Аре влизай у мазата.

В „мазата“ се влизаше през железен капак, който беше напълно покрит от сеното. Всъщност това не беше мазе, а подземие, поне три пъти по-голямо от това под Офиса. Когато слезе по стръмните метални стълби и се огледа, Спас онемя. Калин се засмя.

- Еййй, всички така правите, когато видите за първи път арсенало. Така е, така е, ние тук сме сериозни хора.

Подземието буквално преливаше от оръжия. Имаше всичко - автомати, пистолети, пушки, картечници, РПГ-та, сандъци с муниции. Спас се оглеждаше и не можеше да повярва какво му се случва. В края на помещението група хора пълнеха сандъци с автомати.

- Не може да ги продаваме със заводските сандъци я - тупна го по гърба Калин. - Тея нашите тука от завода си помислиха, че ние сме у гъз правени. Намалиха ни заплатите, ебават ни, ама без нас не могат, ние сме най-пеканите правячи на оръжие у тая страна... Ама друг път ще ти разправям. Дай сега тая бележка, дето я държиш, и да те комплектоваме бързо, да товарим буса и да те карам при твоите, там ще ми платиш... Ще ти дам за автоматите достатъчно консерви патрони, за да ви оправят на първо време. Имаме пет вида пистолети и три вида пушки, избери си. Па натам, ако нещо ти требва, вече ни знаеш къде сме. Тука не се стига лесно, ама щом си авер на Дидо, си наш човек...

Спас само успя да подаде бележката и да кимне. Тук имаше оръжие да снаряжиш малка армия. Усети, че Калин му говори нещо, и се окопити.

- Извинявай, ама не чух какво ми казваш.

- Гранати, гранати те питах дали искаш. На страшна далавера ги давам, че едни сърби не си ги взеха.

- Ами искам, щом са на далавера - ухили му се Спас.

След двайсет минути стоката беше натоварена на буса, а след още двайсет - и на колите. Спас се разплати с Калин, който този път се ръкува с всички, но бързо изчезна, защото каза, че имали да докомплектоват голяма поръчка. Пак даде мръсна газ и потегли към склада си.

Поръчката им излезе малко повече от двайсет бона. Спас запали фас и се замисли. Имаше хляб в този Калин, трябваше да обсъдят въпроса с Мишо и Петър.

Интерлюдия / В главата на Петър

Добрееее. Вече си имаме оръжия. Спас каза, че там има достатъчно железа, за да започнем и Третата световна война, ако искаме. Това е обяснимо, представям си какъв бизнес се е въртял през соца и какви кинти са се правили. Милиарди! Идеално де, ако се появи търсене някъде, ще знаем какво да правим.