Хроники на звеното

Разсъждавайки по тази житейско-финансова тема, Тонката обу старите си китайски кецове, облече черен памучен анцуг и излезе. Върза синя бандана на челото си, за да не му влиза пот в очите, походи енергично неколкостотин метра и затича в бързо темпо. Всяка сутрин тичаше по десетина километра - една част от маршрута по улиците, но по-голямата - в Сауроновата градина. Тичаше, без да се задъхва, тялото му беше привикнало на напрежението. Когато стигна любимата си част от гората, близо до Ловния парк, спря и седна в корените на стар дъб. Изправи гръб и затвори очи. Странното бе, че се беше научил да медитира от книга, случайно открита в библиотеката, но въпреки факта, че нямаше учител, се беше научил да намира хармония и спокойствие в състояние на духа, което постигаше с древната азиатска практика. Всъщност едва ли бе само азиатска, беше чел, че някога християните исихасти са практикували нещо подобно. Нямаше значение всъщност, важното беше, че се чувства добре.

След половин час медитация Антон отвори очи, изправи се, протегна се, за да се пораздвижи, и пак затича - този път с по-умерено темпо. След километър-два стигна до няколко железни лоста и успоредки, поставени в гората през времената, когато на държавата й пукаше до някаква степен дали хората в нея ще са здрави и се държеше на спорта. Държеше се и на залите и уредите за спорт, също на култивирането на желание у децата да спортуват. Ама сигурно е по-лесно да управляваш или манипулираш поколение от наркомани или пияници, отколкото поколение от здрави младежи, закалили в спорта характера си. Тонката не одобряваше пиенето и друсането като заместители на живота, нямаше нищо против алкохола и наркотиците иначе, просто не ги използваше толкова често. Ако го правиш за купона като Пешо и Мишката - окей, ама ако си тъпак, който не знае кой е, накъде е тръгнал и единствената му идея за забавление е да си махне главата - моля, шибай си се сам, ама знай, че си загубеняк и си пилееш живота като олигофрен.

Увисна на лоста и направи двайсет набирания, няма по-хубаво упражнение за гръб от това, после - двайсет кофички на успоредката. Последваха трийсет бавни лицеви на юмруци и трийсет клека на гърба с тежък дънер, който за тази цел беше довлякъл до лостовете. За какво ти е зала, всичко е зала, навсякъде може да се тренира. Направи тази серия упражнения още пет пъти. След много години на такива комплекси щяха да викат кросфит, но в средата на деветдесетте ги наричаха просто трениране.