Хроники на звеното

- Млъквайте и двамата! - викна им Драго. Рядко се ядосваше, но когато това се случеше, ставаше като викинг, който е предобрил с кока. - Млъкнете малко и слушайте, ще ви таковам у тъпаците.

Павел се опита да каже нещо, но когато проследи погледа му, се спря. Заслуша се и разбра защо Драго им беше креснал. Отнякъде се чуваше „Слейър“. Новият албум.

Без повече да говорят, те станаха и ослушвайки се, установиха, че музиката се чува от другата страна на градинката. Минаха през нея, без да забележат играещите си дечица и няколкото препичащи се като гущери наркомани. Насреща им се виждаше заведение с тъмни огледални стъкла, пред което беше паркирано беемве. Тъкмо се доближиха, когато музиката спря и през вратата изхвърча касетка, която падна на улицата и в същия момент бе прегазена от бързо минаващ запорожец. Павката издаде стон и се втурна към останките й. Беше неговата - „Divine Intervention“, и то така счупена, че повече едва ли щеше да свири. Очите на набития кикбоксьор леко се насълзиха, а Драго и Спас се спогледаха. Още не можеха да повярват, че това се случва и че май са намерили кой е думнал колата им.

- Да влизаме и да ги разкатаем направо, предлагам - каза твърдо Спас и тръгна към вратата на заведението.

Драго го хвана за рамото и го спря.

- Дай да се направим на луди и първо да разузнаем, може вътре да има цяла армия и да я закършим, дай по-технично да действаме...

- Прав си, само контролирай Павел, защото е откачил май...

- Не го мисли Павел, той е моя грижа.

Влязоха в заведението, огледаха се и седнаха в едно сепаре до вратата. Вътре бяха заети още две маси - на едната седяха две кифли, а на другата - петима яки младежи, пред които барманът сложи бутилка уиски.

- Какво да пусна, майна? - обърна се барманът към висок младеж с мазна коса, подстригана на черта. - Тая касетка, дето ми я даде, беше с някаква гадна жица.

- Пусни нещо за душата, нещо гръцко дай, това, дето беше на касетофончето, беше некакво лайно за металисти.

Като чу последните думи, Павел тихо изръмжа. Мазната коса отвори бутилката и разля по чашите на аверчетата си.

- Аре, пичовйе, да се напием за здравето на балъците, дето си държат парата в колата.

Спас и Драго се спогледаха, разбраха се и си кимнаха.

- Павка, дръж! - каза Драго.

Павел се изстреля до масата на младежите, взе бутилката и я разби в главата на най-близкостоящия. След това с лакът размаза носа на другия, който стоеше отдясно, пресегна се през масата, хвана Мазния за косата, издърпа го рязко и го метна в краката на Спас. Другите двама побягнаха, но единият беше грубо спрян от мартенса на Драго, който се заби в лицето му и го свали на земята. Русият кикбоксьор хвана последния за яката на ризата и го приспа с отсечено дясно кроше. Точно за три секунди „Звеното“ беше постигнало пълна победа.

Драго затвори вратата на заведението, обърна табелката на „Затворено“, седна на един стол до масата и се загледа през прозореца, за да даде сигнал, ако нещо се случи. Спас и Павел клекнаха до Мазния, който ги гледаше разтреперан. Спас извади пистолета и го вкара в устата на тъпака, който ги беше обрал. Не можеше да повярва, че го бяха намерили толкова бързо. Ебаси късметът! Още по-добре му стана, когато видя, че пликът с парите се подава от джоба му, а касетофончето е на масата.