Кралят на зимата

И в това топло идилично лято аз убих първия си враг и така станах мъж.

Мирът никога не е вечен, а нашият мир бе разрушен по най-жесток начин. Утър, Великият крал и Пендрагон на Британия, умря. Знаехме, че беше болен, знаехме, че скоро щеше да умре, дори знаехме, че самият той беше направил всичко възможно, за да се подготви за собствената си смърт и все пак всички бяхме някак убедени, че това никога няма да се случи. Той беше крал от толкова дълго време, под неговото управление Думнония се беше превърнала в могъщо и богато кралство. Струваше ни се, че всичко това ще продължи вечно. Но точно преди жътвата Пендрагонът умря. Нимю твърдеше, че по пладне, точно в мига, когато Великият крал издъхнал, тя чула писък на див заек, а Моргана, сломена от загубата на баща си, се затворила в колибата си и заплакала като дете.

Тялото на Утър беше изгорено както повелява древният обичай. Бедуйн беше предложил Великият крал да бъде погребан по християнски, но останалите членове на съвета отказаха да дадат съгласието си за подобно светотатство. Така подпухналото тяло на Утър беше положено върху една клада, издигната на върха на Каер Маес, и беше предадено на пламъците. Мечът на Великия крал беше разтопен от ковача Иструт, а горещата стомана бе излята в едно езеро, така че Богът на ковачите от отвъдния свят да може да изкове наново меч за преродената душа на Утър. Горещият метал изсъска при допира с водата и над езерото се понесе гъст облак пара. Гадателите се наведоха над водата, за да могат по изкривените форми на втвърдяващия се метал да предскажат бъдещето на кралството. Знаменията бяха добри, но въпреки това епископ Бедуйн изпрати най-бързите вестоносци на юг в Арморика, за да извикат Артър, а на север бяха изпратени по-бавните, за да кажат на Гундлеус, че кралството на неговия заварен син вече имаше нужда от своя законен покровител.