Кралят на зимата

Чудехме се, затаили дъх, на чия страна щеше да застане Гундлеус от Силурия и отговорът дойде много бързо. Той щеше да се сражава срещу стария си съюзник Горфидид. Гундлеус изпрати вест на Норуена, че неговите войски щели да прекосят планината и да нападнат хората на Горфидид в тил. Веднага щом войската на Поуис бъдела разгромена, Гундлеус щял да дойде, за да защитава своята съпруга и нейния син.

Чакахме новини и денонощно наблюдавахме далечните хълмове, следяхме хоризонта за всеки знак за нещастие или приближване на врагове. Въпреки страховете породени от войната, онези дни бяха щастливи за нас. Слънцето излекува пострадалата от бурята земя и изсуши житата, а Норуена, макар и затворена сред езичниците на Хълма, изглеждаше по-самоуверена откакто синът й беше станал крал. Мордред си остана едно мрачно и упорито червенокосо дете, но в онези светли дни той изглеждаше щастлив, когато играеше с майка си или с Рала (неговата дойка) и нейния син. Съпругът на Рала, дърводелецът Гулидин, беше направил на Мордред дървени животинчета — патета, таралежчета, крави и елени. Кралят много обичаше да играе с тях, макар да беше толкова малък, че едва ли знаеше точно с какво си играе. Норуена беше доволна, когато синът й беше щастлив. Често я гледах, когато тя гъделичкаше Мордред, за да го накара да се смее, или го люлееше, щом се нарани, винаги беше толкова нежна с него. Наричаше го „мой малък кралю“, „многообичното ми момче“, „слънчице“, а Мордред се смееше и сгряваше нещастното й сърце. Той лазеше гол под слънчевите лъчи и всички виждахме как левият му крак беше свит и растеше навътре, приличаше на стиснат юмрук. Иначе момчето растеше силно благодарение на кърмата на Рала и любовта на майка си. Той беше кръстен в каменната църква край Свещеното Бодливо дръвче.

Пристигнаха вести за сраженията и бяха добри. Принц Гърийнт беше разбил един отряд от сакси на източната граница на Думнония, а на север Тюдрик беше разгромил друга войска на русите нашественици. Агрикола начело на останалата част от армията на Гуент в съюз с Оуейн от Думнония беше изтласкал воините на Горфидид обратно в Поуис. След това Гундлеус изпрати новината, че Горфидид от Поуис искал да сключи мир. Силурският вестоносец хвърли два пленени поуиски мечове в краката на Норуена като свидетелство за победата на нейния съпруг. Нещо повече, съобщи пратеникът, Гундлеус от Силурия беше тръгнал към Инис Уидрин, за да вземе жена си и нейния скъп син. Според Гундлеус било време Мордред да бъде провъзгласен за крал при кралския камък в Каер Кадарн. За Норуена нямаше по-добра новина от тази. Тя беше толкова доволна, че подари на весоносеца една тежка златна гривна, а след това го прати на юг да предаде думите на нейния съпруг и на Бедуйн и другите членове на съвета.