Японският любовник
- Автор: Альенде Исабель, Алиенде Исабел
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК КОЛИБРИ
- ISBN: 978-619-150-736-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Японският любовник». Краткое содержание книги:
– Когато Натаниел заболя, Лари оглави семейната кантора – продължи Алма. – От самото начало се справи чудесно. След като Натаниел почина, аз спокойно му поверих финансите на семейството и се отдадох на задачата да вдъхна нов живот на Фондация "Беласко", която агонизираше. Обществените паркове съхнеха, препълнени с отпадъци, игли и изхвърлени кондоми. Бяха ги окупирали бездомници със своите препълнени с противни вързопи колички с картонени покриви. Нищо не разбирам от растения, но се отдадох на градините от любов към свекъра и към съпруга ми. За тях те бяха свещена мисия.
– Изглежда, че всички мъже в семейството са имали добро сърце, Алма. Малцина са хората като тях по света.
– Има много добри хора, Ирина, но не вдигат шум. В замяна на това лошите хора не престават да шумят около себе си и затова повече се забелязват. Ти малко познаваш Лари, но ако някой ден се нуждаеш от нещо, а аз не съм ти подръка, не се колебай и се обърни към него. Синът ми е много добър човек и няма да ти откаже.
– Доста е сериозен и мисля, че не бих го безпокоила.
– Винаги е бил сериозен. Когато беше двайсетгодишен, изглеждаше на петдесет, но като че ли се замрази на тази възраст и не остарява. Загледай се как на всички снимки е с едно и също притеснено изражение и с увиснали рамене.
Ханс Войт бе установил една проста система, по силата, на която клиентите в "Ларк Хаус" оценяваха работата на персонала, и беше заинтригуван от факта, че Ирина винаги получаваше отлична оценка. Предположи, че тайната ѝ се състои в това, че като че ли винаги чуваше за пръв път историите, разказвани хиляди пъти от старите хора, които те повтаряха, за да моделират миналото и да изградят един приемлив образ на самите себе си, изтривайки угризенията си и възвеличавайки своите реални или измислени добродетели. Никой не иска да завърши живота си с банално минало. Всъщност формулата на Ирина беше по-сложна – за нея всеки старец в "Ларк Хаус" беше реплика на нейните баба и дядо – Костеа и Петрута, които викаше в паметта си, преди да заспи, молейки ги да седят до нея в мрака, както в детството ѝ. Беше отраснала при тях, на парче неблагодарна земя в едно забутано молдовско селце, където не достигаше пламъкът на прогреса. По-голямата част от населението там все още се изхранваше с полски труд и обработваше земята по същия начин както прадедите му преди един век. Ирина беше на две години, когато падна Берлинската стена през 1989-а, и на четири, когато напълно се разпадна Съветският съюз и нейната страна стана независима република. Тези две събития не означаваха нищо за нея, но баба ѝ и дядо ѝ се вайкаха в един глас със съседите си. Всички бяха единодушни, че при комунизма беднотията си е била същата, но е имало храна и сигурност, докато независимостта им донесла единствено разруха и разпад. Който имаше възможност да замине надалече, го направи, включително и Радмила, майката на Ирина; останаха само старците и децата, чиито родители не бяха успели да ги вземат със себе си. Ирина помнеше как баба ѝ и дядо ѝ бяха изгърбени от усилния труд по отглеждане на картофи, сбръчкани от августовското слънце и януарския мраз, уморени до смърт, останали почти без сили и без капка надежда. Тя стигна до извода, че полската работа представлява смъртна опасност за здравето. Само заради нея баба ѝ и дядо ѝ продължаваха да се борят, тя беше единствената им радост, заедно с домашното червено вино – остро като разредител за боя, което им помагаше да превъзмогват за кратко самотата и сивотата.