Джентълмен Джоул и Червената кралица

Тя се изкиска.

— Изобщо не се учудвам. Ти винаги си подготвен, Оливър. Сигурно ти е станало навик.

— Има нещо такова — призна той. — Пясък значи. Сергияр си има пясък. — Твърде много видове, ако се съдеше по последните му битки с предприемачите. — Защо внасяме още от Бета?

— Изпратиха ми го. — Тя въздъхна. — Знам, че знаеш нещичко за първата ни среща с Арал тук, на Сергияр. Само дето тогава не беше Сергияр. В дневника ми фигурираше като поредица от цифри и букви, които се превърнаха в зашеметяващо откритие.

Той кимна, надяваше се да не я отклони от разказа. Чувал бе историята няколко пъти, от Арал и от нея, със съответните лични редакции, но нямаше нищо против да я чуе отново, защото при всеки преразказ изскачаше по някоя нова и интересна подробност. Не точно „Как се запознах с майка ви“, но все пак интригуващо и лично.

Версията на Арал започваше как той стои на пост при скритите запаси за подготвяната от Бараяр инвазия. По онова време бил капитан на стария си крайцер „Генерал Воркрафт“, прогонен негласно от бараярския генерален щаб в дълбоката космическа провинция, след като политическата му кариера навлязла в период на продължително затъмнение. Заминал на патрулна обиколка с кораба си през късата верига точки за скок към Ескобар, после се върнал на орбиталния си пост и открил, че кораб на Бетанския астрономически корпус се е промъкнал по друг маршрут и преспокойно се е настанил на планетата в негово отсъствие. Опитът му мирно, но твърдо да прогони нахалните бетанци бил съсипан от група политически мотивирани метежници, които нанесли удара си, докато Арал бил на планетата с малък отряд, за да залови бетанския научен екип, предвождан от Корделия. След това ситуацията много бързо станала взривоопасна, и в двете версии, макар че тази на Корделия обикновено включваше неповторими редакторски бележки. Историята как двамата, зарязани от собствените си кораби, макар и по различни причини, се съюзили, за да си върнат „Генерал Воркрафт“ и да спасят живота и последвалата шеметна кариера на Арал, отдавна се беше превърнала в легенда. И като повечето легенди беше изкривена в публичния си прочит.

— Помощник-капитанът ми, Рег Роузмонт, беше прострелян в първоначалното меле. Невроразрушител. Горкият, нямаше никакъв шанс. Винаги мисля за него като за първата жертва на Бараяро-ескобарската война. Е, той и Истината.

Истината винаги е първата жертва на войната, така гласеше старата поговорка. А Джоул имаше основания да смята, че за онази конкретна война това е… по-вярно от обичайното. Кимна.

— Погребахме го, преди да напуснем лагера, и това всъщност беше първото, което с Арал свършихме заедно. Рег беше нашият ксенобиолог, мисля, че съм ти казвала… истински гений. Каква загуба само, по дяволите! Както и да е, когато миналата година официално избирахме имена, които да заменят означенията на планинските върхове, аз настоях HY-21 да бъде кръстен на него. Стори ми се… знам ли. Нещо. А и категорично не исках да кръстим още един връх на принц Серж.