Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
Франк изръмжа. Тази сутрин високото момче носеше син анцуг, все едно се готвеше да потича из слънчогледите.
— Боговете много не я спазват тая заповед — отбеляза той, — пък и ако наистина са мръднали, както каза Хейзъл…
— И Лио го каза — вметна Лио.
Франк го изгледа намръщено.
— Тогава кой знае какво става с олимпийците — продължи Франк. — Може да е опасно.
— Доста опасно! — весело се съгласи Лио. — Е, момчета и момичета, забавлявайте се. Аз имам работа по корпуса. Тренер Хедж ще затегне счупените арбалети. И, ъ-ъ, Анабет, наистина имам нужда от помощта ти. Ти си единственият човек от екипажа, който има някаква инженерна мисъл в главата си. Освен мен, разбира се.
— Той е прав — обади се Анабет и погледна извинително към Пърси, — ще трябва да остана и да помогна.
— Ще се върна за теб — каза Пърси и я целуна по бузата. — Обещавам.
Двамата се държаха толкова непринудено един с друг, че сърцето на Пайпър се сви. Джейсън беше страхотен, разбира се, но понякога го чувстваше далечен — като снощи, когато бе отказал да говори за старата римска легенда. Твърде често изглеждаше, че старият живот в лагер „Юпитер“ му липсва. Пайпър не знаеше дали някога ще може да преодолее тази бариера.
Пътуването до римския лагер и срещата с Рейна не бяха помогнали. Не помагаше и това, че днес Джейсън бе избрал да облече червена тениска10 с цвета на римляните.
Франк свали лъка от рамото си и го подпря на релинга.
— Мисля да се превърна в гарван и да огледам околността за римски орли.
— В гарван ли? — попита Лио. — А защо не в дракон? Много по-готино е.
Лицето на Франк почервеня, като че ли някой го бе полял със сладко от червени боровинки.
— Това е все едно да питаш някой спортист защо не вдига максималната тежест при всяка тренировка. Защото е трудно и можеш да се нараниш. Не е лесно да си дракон!
— О! — кимна Лио. — Не знаех. Но да ти призная, аз не се занимавам с вдигане на тежести.
— А може би трябва…
Хейзъл застана между тях.
— Ще ти помогна, Франк — каза тя и погледна предупредително Лио. — Мога да призова Арион и да обиколя района.
— Добре — отвърна Франк, без да изпуска Лио от поглед. — Добре, благодаря.
Пайпър се запита какво ли се случва между тези тримата. Момчетата непрекъснато се перчеха около Хейзъл, това беше ясно. Но Хейзъл и Лио изглеждаха така, сякаш се познават, въпреки че, доколкото тя знаеше, двамата се бяха срещнали за пръв път едва вчера. Дали пък нещо не се бе случило по време на приключението им при Голямото солено езеро? Нещо, което не бяха споменали?
Хейзъл се обърна към Пърси:
— Внимавайте обаче. Полята са огромни, може да има карпои наоколо.
— Карпои? — повтори Пайпър.
— Духове на зърното — поясни Хейзъл, — не искаш да ги срещаш.
Пайпър не разбираше какво толкова опасно може да има в един зърнен дух, но тонът на Хейзъл я убеди да не разпитва повече.
— Това означава, че ние тримата трябва да потърсим крайпътния знак — заключи Пърси. — Аз, Джейсън и Пайпър. Не горя от желание да виждам господин Д. отново. Страшно неприятен тип. Но щом Джейсън е в добри отношения с него…
— Да — каза Джейсън, — ако го намерим, аз ще говоря с него. Пайпър, видението е твое. Води ни!
Пайпър потръпна. Видяла бе как тримата се удавят в тъмния кладенец. Дали това нямаше да се случи в Канзас? Не изглеждаше много вероятно, но не можеше да бъде сигурна.
— Разбира се — отвърна тя, стараейки се да звучи уверено, — нека потърсим магистралата.
Лио бе казал, че не са далеч от пътния знак, но явно сметките му бяха излезли криви. След като бяха вървели километър в горещината, най-накрая излязоха на магистралата, зачервени от ухапвания на комари и минаване през дращещи слънчогледи. Стара реклама на бензиностанция им подсказа, че са на около четирийсет километра от Топека.
— Не искам да притеснявам никого — обади се Пърси, — но това не означава ли, че ни остават осем километра ходене?
Джейсън погледна първо в едната, после в другата посока на изоставения път. Днес той изглеждаше по-добре благодарение на лековитите свойства на нектара и амброзията. Вече не беше блед, а белега на челото му почти бе изчезнал. Новият гладиус, който Хера му бе дала миналата зима, висеше от колана му. Повечето хора биха изглеждали странно с ножница до дънките си, но на Джейсън му отиваше.
10
Когато за пръв път прочетох, че тениските на героите от лагер „Юпитер“ са purple, допуснах, че се има предвид пурпурночервеното, което е символ на римските императори. С корицата на третата книга обаче художникът Джон Роко ми показа, че авторът е имал предвид лилавия цвят. Надявам се тази промяна в текста да не отнема от удоволствието ви. — Бел.пр.