Три метра над небето
- Автор: Моча Федерико
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Skyprint 04“
- ISBN: 978-954-390-100-5
- Переводчик: Нели Раданова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Три метра над небето». Краткое содержание книги:
Всъщност не е трудно да се разбере защо книгата на Федерико Моча завладява сърцата на милиони тийнейджъри по света. „Лошото момче“ Степ и ученичката Баби живеят в различни светове, но когато се срещат експлозията избухва — груба и същевременно безкрайно нежна. Защото само любовта може да те накара да забравиш всичко останало… и да се почувстваш три метра над небето.
Рафаела спря на светофара и се обърна към дъщеря си:
— Ако пак те видя да се возиш с тоя кретен, не знам на какво ще те направя! Забранявам ти да се занимаваш с него!
Баби мълчаливо отвори торбата с покупките и си откъсна парче пица. После, обзета от неудържим порив, реши, че това е моментът:
— Мамо, днес ми написаха забележка.
18.
Степ си отвори една бира и включи телевизора. Намери 13-и канал. По Videomusic вървеше Love in an Elevator на Aerosmith и онази космическа красавица се появи в асансьора. Стивън Тайлър беше десет пъти по-хубав от Мик Джагър, прецени момичето. И правилно! Степ погледна баща си — може би и той я харесваше?
Господин Манчини грабна дистанционното и красавицата изчезна. Беше същият като Паоло, не разбираше от хубави неща.
— Не сме се виждали от три седмици, а ти се лепна за телевизора. Няма ли да поговорим?
Степ отпи от бирата.
— Добре, за какво искаш да си говорим?
— Кажи ми какво смяташ да правиш.
— Не знам.
— Какво значи „не знам“?
— Още не съм решил.
Влезе прислужницата и сервира паста в средата на масата. Дали е минало вече онова салтомортале, с което завършва парчето? Тайлър има страхотно тяло, а май е чукнал четирийсетака. Природна стихия!
Степ отново отмести очи към баща си — трудно му беше дори да си сложи спагети в чинията. Представи си го как прави салтомортале. Абсурд! По-вероятно беше да изчука секретарката…
Той му подаде пастата. Беше с галета и аншоа, точно каквато обичаше. Така я правеше майка му. Рецептата нямаше име — спагети с галета и толкова, макар че се слагаше и аншоа. Обикновено им сипваше всичкия сос в порцеланова купичка. Сега купичката я нямаше.
— Видя ли, поръчах да ти приготвят спагети с галета. Добре ли станаха?
— Супер. — Наистина не бяха лоши. — Само може би трябваше да има повече сос. Може ли още една бира?
Баща му повика прислужницата, изчака Степ да отпие и отново подхвана:
— А защо не се запишеш в университета?
— Не знам, още се чудя. Пък и трябва да реша какво…
— Например право. Или икономика като брат ти. Като завършиш, ще ти помогна да си намериш работа.
Степ се видя облечен като Паоло, в кабинета му, с всичките му дела. Със секретарката. Този последен щрих му хареса за миг… но нали и сега можеше да я има.
— Не знам. Не се чувствам подготвен.
— Защо говориш така? В училище вървеше добре, не би трябвало да имаш проблеми. С тоя висок успех от матурата…
Щеше да е още по-висок, ако не бяха станали онези работи. След случката той не отвори повече книга.
— Не е там работата. Не знам, казах ти. Това лято не ми се мисли за това.
— Тогава какво ти се прави? По цял ден си на улицата и все се забъркваш в бели. Паоло ми каза…
— Какво ти е казал Паоло?! Той нищо не знае!
— Аз знам! По-добре да те бях пратил войник, та да те вкарат в пътя.
— Само това оставаше.
— Не съм те освободил от служба, за да се шляеш по улиците!
— Ти пък като си втълпиш нещо…
— Знаеш какво каза адвокатът: „Отсега нататък каквото и да се случи, решението на съдията се задейства автоматически!“
— Виждал ли си го скоро?
— Миналата седмица му платих последната вноска от хонорара. — Каза го тежко, сякаш за да подчертае, че са били много пари.
— Още ли ходи със същата скапана вратовръзка?
— Сега е с още по-скапана.
— С всички тия пари, които му дадохме… които му даде… можеше поне да си купи друга.
— Можеше да си поднови целия гардероб.
Прислужницата отнесе чиниите и сервира кървав бифтек.
Степ се втренчи в баща си. Наведен над чинията, той съсредоточено режеше месото. А в онзи ужасен ден…
— Какво значи „защото така“! Ти мозък нямаш ли?! Синът ми е ненормален! Съсипа момчето! Даваш ли си сметка? Можеше да го убиеш! Или и това не разбираш?
Степ гледаше надолу и мълчеше.
— Господин Манчини — намеси се адвокатът, — станалото станало. Няма смисъл да му се карате. Мисля, че си има причина…
— Добре, кажете вие тогава какво да правим.