Три метра над небето
- Автор: Моча Федерико
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Skyprint 04“
- ISBN: 978-954-390-100-5
- Переводчик: Нели Раданова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Три метра над небето». Краткое содержание книги:
Всъщност не е трудно да се разбере защо книгата на Федерико Моча завладява сърцата на милиони тийнейджъри по света. „Лошото момче“ Степ и ученичката Баби живеят в различни светове, но когато се срещат експлозията избухва — груба и същевременно безкрайно нежна. Защото само любовта може да те накара да забравиш всичко останало… и да се почувстваш три метра над небето.
— Кой го казва — гаджето на Мадалена!
— Ти в ред ли си, нея само я чукам! И освен това може да е всякаква, но определено не е вампир.
Звънецът удари и от сградата на училището заизлизаха момичета в униформи. Някои бяха весели, други — ядосани, трети поглеждаха към момчетата с тайна надежда.
Дани слезе бързо по стълбите и се завтече към Паломби. Рафаела видя дъщеря си и наду клаксона.
— Майка ми! Трябва да тръгвам. Ще се чуем ли следобед?
— Добре.
Тя се усмихна, пресече улицата и зърна Степ. Кого ли чака? Срещна погледите на Джована и Стефания и им направи дискретен знак с глава. Двете като по команда погледнаха натам. Джована прехапа устни, сякаш казваше: „Леле, колко е готин!“ Даниела се усмихна. Ново изсвирване с клаксона.
Появиха се и момичетата от горния курс.
— Ето я! — каза Поло, сочейки Палина и Баби.
— Коя от двете?
— Тая с черната коса.
— Аха. Аз познавам другата, дето е с нея. Даже снощи се къпахме заедно.
— Да бе!
— Честно, питай я.
— Как ли пък не!
— Тогава аз ще я питам.
Палина тъкмо инструктираше Баби как да каже на майка си за забележката, когато видя Поло.
— О, не! Знаеш ли кой е тук — оня, дето вчера ми сви парите! Ето го…
Баби погледна надолу. В навалицата разпозна Поло, а до него беше Степ, седнал върху мотора си.
— О, не!
— Какво, и твоите пари ли взе?
— Не, обаче приятелят му ме завлече под душа!
Поло пресрещна Палина. Баби ги остави да се обясняват и решително се отправи към Степ:
— Мога ли да знам ти какво правиш тук?
Степ се усмихна.
— Ей, споко, това все пак е обществено място! Дойдох да придружа Поло, който отива на обяд с оная там.
— Да, обаче се оказва, че „оная там“ е най-добрата ми приятелка. А Поло е долен крадец, който й е отмъкнал парите.
Степ отвърна с ирония:
— Да, обаче се оказва, че Поло е най-добрият ми приятел и изобщо не е крадец. А оная го е поканила на обяд и дори ще го черпи. Ти защо си толкова кисела, няма кой да те заведе на обяд ли? Бих могъл да се жертвам, стига да е за твоя сметка.
Баби кипна:
— Гледай го тоя…
— Да направим така: утре ти ще запазиш места в някой добър ресторант и аз ще дойда да те взема от училище. Става ли?
— Никъде няма да ходя с теб.
— Е, снощи дойде и така здраво ме стискаше…
— Кретен!
— Хайде, качвай се, ще те закарам.
— Простак!
Поло се приближи навреме, за да чуе последния комплимент.
— Виждам, че се сприятелявате. Какво става, идвате ли с нас?
Баби дръпна приятелката си настрани:
— Палина, не мога да повярвам! Отиваш на обяд с тоя крадец?
— Е, така поне ще си върна парите, той плаща…
— Как ме метна само! — ухили се Степ. — Защо ми каза, че тя ще те черпи?
— Ами то си е така, нали вчера й свих джобните. Какво решихте сега, идвате ли, или не?
Степ погледна нагло към Баби:
— Не се сърди, но днес няма да мога. Трябва да се видя с баща ми. Ще остане за утре.
— Никога! — кресна в лицето му тя, докато Палина възсядаше мотоциклета на Поло.
Чувстваше се предадена. Понечи да си тръгне, но Степ я спря:
— А, чакай, че тук ще ме изкарат лъжец. Кажи, че вчера се къпахме заедно.
— Майната ти!
Баби пресече решително улицата, качи се в пежото на Рафаела и тръшна вратата.
— Здравей, скъпа. Как мина?
— Добре.
— Палина няма ли да идва?
— Не, сама ще се прибере.
— А къде се губи тая Джована? Даниела, казах ти да й кажеш!
— Ето я, идва.
Джована се дотътри в колата, Рафаела включи на първа и форсира красноречиво. Даниела погледна през прозореца. Приятелката й Джулия беше там, пред училището, и говореше нещо с Паломби.
— Е не мога да повярвам! Всеки път щом си харесам някого, идва Джулия и започва да се лигави с него! Нарочно го прави! Уж не понасяше Паломби, а виж сега как му се мазни! — Тя се обърна към сестра си: — Оня Степ за тебе ли беше дошъл?
— Не.
— Как „не“, видях ви да си говорите… А, ето го!
Точно в този момент хондата ги изпревари на една боя разстояние. Рафаела се стресна и рязко изви волана. Мотоциклетът продължи напред, като се наклони още няколко пъти, прелитайки между колите. После Степ, с тъмните си очила Balorama, наклони леко глава и се усмихна. Беше сигурен, че Баби го гледа. Засили, мина на червено и се понесе с пълна скорост по улица „Сиачи“.