Ангел на мрака
- Автор: Шелдон Сидни, Бэгшоу Тилли
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-425-3
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ангел на мрака». Краткое содержание книги:
Докато се рови в неразрешеното убийство на баща си, Мат открива три сходни убийства и скоро се съюзява с Дани в преследването на гениален неуловим убиец по целия свят. Но в Хонконг всичко започва да се разпада, когато Мат е неустоимо привлечен от последната вдовица — красивата Лиза Баринг, за която Дани подозира, че е много по-опасна от обикновена жертва…
Не че имаше значение. Не беше тук на почивка, а на мисия.
Идеята му се бе сторила толкова проста, докато говореше по телефона с Дани Макгуайър. Отделът на Дани в Интерпол сега „активно помагаше“ на хонконгската полиция. Това обаче означаваше само, че двете организации си разменяха информация. Не се говореше за присъствие на екип на Интерпол в Хонконг. Но поне Макгуайър сега имаше законно основание да посвети време на случая, включително и да се зарови по-дълбоко в предишните убийства. Работата на Мат бе да пристигне в Хонконг, да се запознае с Лиза Баринг, вдовицата на последната жертва, и да научи каквото успее. След което щеше да сподели информацията с Дани, неофициално, разбира се.
— Ако шефовете ми открият, че съм използвал цивилни познати или съм се намесил в местното следствие на страна членка, ще ме уволнят на мига.
Като пренебрегна страстните молби на Клеър да внимава, Мат се метна на първия самолети за Хонконг, изпълнен с надежди. Засега обаче същите тези надежди не се оправдаваха. Осъществяването на връзка с Лиза Баринг се оказа невъзможно. Майлс Баринг, съпругът й, бил хонконгският Доналд Тръмп и убийството му и сексуалното нападение над красивата му млада жена бяха по първите страници на всички вестници. Медийният интерес към случая бе подсилен от пълната липса на информация. Хонконгската полиция не бе склонна да дава пресконференции само за да задоволи любопитството на жадната за пикантерии публика. Майлс и Лиза Баринг винаги бяха отстоявали правото си на уединение и госпожа Баринг не виждаше причина да наруши този навик заради жестокото убийство на мъжа си.
Настанена в болница „Кралица Елизабет“ на улица „Гаскойн“, тя не бе дала досега публично изявление и очевидно не възнамеряваше да го направи и в бъдеще. Благодарение отчасти на предупрежденията от Интерпол, болницата бе обградена от въоръжени полицаи. Посетителите на другите пациенти бяха проучвани внимателно и дори доставчиците и медицинският персонал бяха подложени на всекидневни проверки. Колкото до самата госпожа Баринг, единствените хора, които имаха достъп до нея, бяха лекарите и главен инспектор Лиу, китайският детектив, отговорен за разследването.
Тъй като не можеше да използва името на Дани и връзката си с Интерпол, Мат се захвана с изпитани телефонни номера.
Беше репортер от „60 минути“, който искаше да направи предаване за работата на инспектор Лиу и екипа му.
Беше аташе от американското посолство, проявяващ любезност към разстроен сънародник (Лиза Баринг бе американка от Ню Йорк, ако можеше да се вярва на вестниците).
Беше адвокат, носещ важни документи, които само госпожа Баринг имаше право да подпише.
Отговорът обаче винаги бе един същ: „Не се допускат посетители“.
Отначало Мат отседна в малък пансион на върха, но собственицата го помоли да напусне, след като опасна на вид кола със затъмнени прозорци започна да паркира пред сградата денем и нощем, като потегляше само когато и Мат го направеше. Мат разказа на Дани Макгуайър за колата.
— Мислиш ли, че китайците ме наблюдават?
Гласът на Дани прозвуча разтревожено.
— Не знам. Възможно е, макар да не разбирам защо. Внимавай, Мат. Не забравяй, че убиецът все пак може да е местен. Докато Лиза Баринг е в Хонконг, той може да се мотае наоколо и да чака удобен момент, в който да я отвлече, както е направил с останалите жени.
— Мислиш, че той е подлъгал останалите жени да изчезнат?
— Да, смятам, че е възможно. Може да е имал съучастник, подмамил жените далеч от безопасните им домове и полицейската протекция, за да може да ги довърши.
Мат не беше убеден.
— Ако е искал жените мъртви, защо не ги е убил заедно със съпрузите им? Защо да си прави труда да извършва две отделни убийства?
— Не знам — призна Дани. — Може би за него това не е тежък труд. Може да му прави кеф.