Домът на Хадес

— Франк е прав. Трябва да намерим адреса, а единственият начин да го сторим е, като обиколим града. Венеция е лабиринт. Трябва да рискуваме с тълпите и с тези същества… каквито и да са те.

В ясното небе отекна гръм. Бяха минали през буря миналата нощ и Франк бе решил, че днес времето ще е по-добро. Сега обаче спря да е толкова сигурен. Въздухът стана топъл и тежък като в сауна.

— Може би трябва да остана на борда — намръщи се Джейсън. — В бурята снощи имаше много венти. Ако решат да нападнат кораба отново…

Нямаше нужда да довършва. Всички знаеха на какво са способни духовете на бурята. Джейсън обаче бе единственият, който можеше да се справи с тях.

— И аз съм пас — изръмжа тренер Хедж, — много сте мекушави за вкуса ми. Щом няма да биете тези гадове по главите, няма да дойда. Мразя скучните експедиции.

— Не се тревожи, тренер — ухили се Лио. — Трябва да оправим мачтата, след това ще имам нужда от помощта ти за двигателния отсек, а и имам идея за нова приставка.

Франк не хареса блясъка в очите на Лио. Откакто бе намерил Архимедовата сфера, той бе направил много нови приставки, които обикновено избухваха, а пушекът им долиташе право в каютата на Франк.

— Ами — размърда се неспокойно Пайпър, — трябва да отиде някой, който се разбира с животните, а аз не обичам много кравите.

Франк реши, че зад този невинен коментар се крие някаква случка, но реши да не пита.

— Аз ще отида — заяви той.

Не знаеше защо се самопредлага — може би от желание да помогне с нещо. А може би просто не искаше някой да го изпревари и да каже: „Франк може да се превръща в животни! Пратете него!“.

Лио го потупа по рамото и му подаде покритата с кожена подвързия книга.

— Страхотно. Ако минеш покрай някоя железария, ми купи две греди и три литра катран.

— Лио! — скара му се Хейзъл. — Това не е разходка с цел пазар.

— Аз ще ида с Франк — предложи Нико.

Франк усети как премигва. Боговете на Войната се развикаха в главата му:

Убий гръцкия боклук!

Не! Гръцките боклуци са яки!

— Разбираш ли се с животните? — попита той.

Нико се усмихна, но в усмивката му нямаше и следа от веселост.

— Повечето животни ме мразят, тъй като усещат смъртта. Но нещо в този град… — Лицето му помръкна още повече. — Тук е имало много смърт, витаят неспокойни духове. Ако дойда, може би ще успея да ги задържа настрана от вас. Освен това, както забеляза, говоря италиански.

— Много смърт, а? — почеса се по главата Лио. — Аз лично с радост ще избегна многото смърт, но вие, момчета, се забавлявайте!

Франк не беше сигурен кое го притеснява повече — подобните на крави чудовища, ордите от неспокойни духове или разходката с Нико ди Анджело.

— И аз ще дойда — стисна го за ръката Хейзъл. — Три е най-доброто число за геройски подвизи, нали?