Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
– Извинявай, че те притесних. Мислех си, че и ти ще си буден.
– Сега вече със сигурност съм буден!
– Да, добре, извинявай. Но историята е истинска. Със сигурност се е случила на някого, някъде, в някакъв момент.
След като приятелят му излезе, Умника остана загледан във вратата. Не беше никак лесно да си член на престъпна банда. Дори ако направиш всичко както трябва, някой друг можеше да обърка нещата. Умника вече се тревожеше как ще се справи Кристина. А сега трябваше да държи под око и Греблото.
20.
Каква величествена сграда! Националният музей излъчваше сила и власт. Марта вдигна очи към монументалната фасада и гигантското стълбище и се почувства съвсем мъничка. Всички тези огромни прочути картини и тя – дребна и скромна, – застанала пред тях. Живописните платна, които изобразяваха сцени от шведската история, се извисяваха над нея като стенописи. А и мисълта за това, което се канеше да направи – да извърши кражбата на века в областта на изкуството, – никак не успокояваше нервите й. Все пак беше прекарала целия си професионален живот като учителка по физическо, а не като крадец. Бяха обсъждали плановете си неуморно, докато усъвършенстват и най-малката подробност, но една-единствена дребна спънка беше в състояние да изкара от релси цялата операция. Донякъде й вдъхваше успокоение фактът, че бяха репетирали кражбата на картините в апартамента „Принцеса Лилиан“. Сега трябваше само да запазят хладнокръвие и да не пропуснат нищо.
Тя отиде до билетната каса, за да вземе билети за всички. Музеят току-що беше отворил. Единодушно бяха решили да отидат възможно най-рано, за да не им попречат. Предполагаха, че по това време сутрин пазачите нямаше да са в най-добрата си форма.
– Добре дошла в музея, госпожо. Студено ли ви е? – попита касиерката.
Беше забелязала, че Марта не си е свалила ръкавиците.
– Ревматизъм – обясни възрастната жена с усмивка и се върна при останалите.
Тя вдигна поглед към стълбището. Стъпалата бяха високи като надгробни камъни. И защо трябваше да окачват картините толкова нависоко по стените? Нямаше ли да е достатъчно, ако просто ги окачваха много високо? Със сигурност би било достатъчно. Марта раздаде билетите на приятелите си. Влязоха, като ги сканираха на устройството, и се отправиха към асансьора.
– Чудя се дали ще можем да влезем всички едновременно – каза Умника.
– Според мен е най-добре проходилките на всички да са обърнати навътре – предложи Марта.
Искаше да има достатъчно време, за да огледа разположението на залите на горния етаж. Но асансьорът се изкачваше много бавно и сякаш мина цяла вечност, преди да пристигне. Марта усети как нервите й се опъват все повече; надяваше се Греблото да не забрави да сложи табелата с надпис „НЕ РАБОТИ“ на асансьора. Това беше простичко хрумване, но бяха сигурни, че ще свърши работа. Умника разпечата табелата на компютъра си, залепи я на картон и проби два отвора, така че да могат да я окачат на канап. Марта много се гордееше, че се бяха сетили за такива подробности. Греблото щеше да стои на пост долу, до вратата на асансьора. Не му хареса, че му възложиха тази задача, и едва когато Марта му обясни, че успехът на целия обир зависи от него, той се предаде и се съгласи.
След като пристигнаха на втория етаж, четиримата поеха към залите. На следващия ден щеше да бъде откриването на сензационната експозиция „Грехове и страсти“, разположена в залата за временни изложби. Или се казваше „Страсти и грехове“? Марта не можеше да си спомни със сигурност. Но във всеки случай беше нещо неприлично. Тя предполагаше, че повечето пазачи от охраната ще се съберат там. Със сигурност щяха да го направят днес, когато имаха шанс да разгледат изложбата отблизо, преди да бъде отворена за публиката.
Групата се отправи към просторните зали. Както и очакваха, наоколо все още нямаше никого, но не след дълго на втория етаж щяха да започнат да пристигат посетители, затова трябваше да действат незабавно. Ана-Грета зави наляво към холандските майстори, като се подпираше на изкривения си бастун, докато останалите продължиха към френските картини от деветнайсети век. Всички се опитваха да вървят бавно и спокойно, а Умника беше смазал колелата на проходилките със специалната си смазка на основата на масло от рапица. Не след дълго Кристина изведнъж спря.
– Забравих си лекарствата – каза тя.
– Нали не ти трябват точно сега? – погледна я разтревожено Марта.
– Трябват ми, за да не ми падне кръвното – отговори Кристина, засрамена от своята небрежност.