Възходът на номер Девет
- Автор: Лор Питтакус
- Серия: Заветите на Лориен #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Томова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Възходът на номер Девет». Краткое содержание книги:
— Впечатляващо. — Крейтън ръкопляска силно. — Много скоро това чудо ще се окаже доста полезно. Ако не друго, ще свърши чудесна работа за отвличане на вниманието.
— Използвах го няколко пъти, за да се измъкна от вкъщи — признава Осем. — Рейнолдс така и не разбра какви способности имах. Аз все опитвах да разбера какво още мога да постигна със заветите си.
Крейтън подава на Осем дрехите му и вдига моя сандък.
— А сега наистина трябва да тръгваме.
— О, хайде де — казва Осем и нахлузва панталона си. Той вперва немигащ поглед в Крейтън и му се примолва. — Току-що получих отново сандъка се. Не мога ли да възстановя запознанството си с него? Толкова ми липсваше.
— По-късно — отвръща строго Крейтън.
Когато се обръща към нас, виждам, че се усмихва.
Осем прибира в сандъка златното парче, изважда един зелен кристал и го пъха в джоба си. После затваря сандъка, въздъхва драматично и го вдига. С възможно най-патетичен глас заявява:
— Е, добре. Повторната ни среща ще трябва да почака. Следвай ме, дружина!
— Колко често Сетракус се явява в сънищата ти? — пита Крейтън.
Вървим повече от пет часа и напредваме бавно през планината. Осем ни води по една виеща се пътека. Наоколо всичко е покрито с тънка снежна пелена, а вятърът е жестоко студен. Всички сме премръзнали, но Шест ни пази със своя завет, като изтиква вятъра и снега от пътя ни. Определено заветът за контрол над времето си е доста полезен.
— От доста време ми говори, опитва се да ме предизвика и да изгубя самообладание — отговаря Осем. — Но откакто е на Земята, ме посещава по-често. Дразни ме, лъже, а сега ме убеждава да се жертвам, за да можете вие да се върнете на Лориен. Напоследък успява да се добере до мен.
— И какво по-точно означава това? „Да се добере до теб“? — пита Крейтън.
— Миналата нощ в едно от виденията той ми показа моя приятел Девдан да виси окован във вериги. Не знам дали видението показва нещо, което наистина се случва, или е само трик, но той наистина ми бърка в мозъка.
— Четири също го вижда — намесва се Шест.
Осем се завърта. Върху лицето му се чете изненада. Той тръгва заднишком, а умът му очевидно е ангажиран да разреши загадката. Кракът му се подхлъзва застрашително на ръба. Това ме кара да посегна нервно към него. Но той дори не губи равновесие и продължава:
— Знаете ли, мисля, че го видях миналата нощ. Бях забравил за него досега. С руса коса? Високо момче?
— И по-красив от теб? Да, това е той — усмихва се Шест.
Осем престава да ходи заднишком и се умисля. Пропастта от лявата ни страна е дълбока сигурно седемстотин метра.
— Знаете ли, винаги съм смятал, че аз съм онзи, но очевидно съм грешал — казва той замислено.
— Какво си смятал, че си? — питам аз и ми се иска да се отдръпне от ръба на пропастта.
— Питакъс Лор.
— Защо си решил, че си ти? — пита Крейтън.
— Защото Рейнолдс ми каза, че Питакъс и Сетракус могат да контактуват един с друг. Но сега знам, че и Четири го може, а това ме обърка.
Осем тръгва отново напред.
— Как е възможно някой да бъде Питакъс Лор? — чуди се Елла.
— Предполага се, че всеки от нас ще поеме ролята на един от десетте оригинални старейшини, което означава, че някой от нас ще поеме ролята на Питакъс Лор — обяснява Шест. — Сепанът на Четири му го е описал в писмо. И аз го четох. Също така се предполага, че след време ние би трябвало да станем дори по-силни от тях. По тази причина могадорианците са се разбързали да ни унищожат, преди да станем по-опасни, по-добри в защитата си и в атаките срещу тях. — Тя поглежда към Крейтън, който кима в потвърждение на казаното от нея.
Струва ми се, че съм единствената от групата, която знае толкова малко, почти нищо, от собствената си история. Аделина отказваше да ми каже каквото и да било, да отговори на поне един от въпросите ми или само да загатне на какво ще бъда способна някой ден. Чувствам се страшно изостанала от другите. Единственият старейшина, за когото съм чувала, е Питакъс Лор, не че знам в кого ще се превъплътя. Когато му дойде времето, съм щяла да разбера кой от тях съм станала. Понякога се натъжавам, щом се замисля за всичко, което ми се иска, или какво би трябвало да бъде детството ми. Но не разполагам с време да тъгувам за неща, които не могат да се променят.
Елла тръгва редом с мен и докосва ръката ми с нейната.
— Изглеждаш тъжна. Добре ли си?
Усмихвам ѝ се.
— Не съм тъжна. Яд ме е на себе си. Винаги съм обвинявала Аделина, че не съм развила заветите си по начина, по който би трябвало. Но виж Осем. Изгубил е своя сепан, ама е продължил да работи върху онова, което е получил.