Възходът на номер Девет
- Автор: Лор Питтакус
- Серия: Заветите на Лориен #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Томова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Възходът на номер Девет». Краткое содержание книги:
Първото, което забелязвам, са Шест и Осем, седнали на тревата, да разговарят. Елла върти тоягата на Осем над главата си и пред нея. Крейтън я наблюдава, подпрял брадичка върху ръцете си. Елла ме вижда и захвърля тоягата в тревата.
— Марина! — вика тя.
— Хей, ето те и теб! Къде изчезна? — провиква се и Осем и се приближава към водата.
— Излизай, Марина! — намесва се и Шест. — Наистина трябва да се размърдаме!
Вдигам сандъка над водата и го задържам във въздуха, да го видят всички. Не ме е грижа, че върху главата ми се излива кал и тинеста вода. Усмивката ми е толкова широка, та чак лицето ме заболява. Наслаждавам се на изражението върху лицата им — ококорени очи и зяпнали уста. Толкова съм доволна от себе си, че използвам телекинезата си, за да пренеса сандъка над Осем и Шест и да го оставя да плува във въздуха.
— Виж какво намерих, Осем!
Осем изчезва от тревата и се появява във въздуха до сандъка. Обвива ръце около него и го гушва, както е покрит с кал. После, без да го изпуска от ръце, се телепортира на брега на езерото.
— Не мога да повярвам — продумва накрая той. — През цялото време е бил точно тук. — Изглежда смаян.
— Беше на дъното на езерото в кораб на могадорианец — обяснявам аз, докато излизам от водата.
Осем изчезва отново и се телепортира точно пред мен. Носовете ни почти се допират. Преди да осъзная колко приятен е топлият му дъх върху лицето ми, той ме хваща, силно ме целува по устата и ме завърта. Тялото ми се сковава и аз нямам идея къде да дяна ръцете си. Изобщо не ми е ясно какво да правя, така че се оставям на течението. Вкусът му е едновременно солен и сладък. Светът около мен сякаш изчезва и аз плувам в тъмнина.
Когато ме пуска, аз се отдръпвам малко и се вглеждам в очите му. Само един поглед ми е достатъчен, за да разбера, че този силно романтичен момент е бил спонтанен изблик на благодарност от негова страна. Нито повече, нито по-малко. Каква идиотка съм! Наистина трябва да се отърся от това увлечение.
— Никога не плувам тук. От самото начало се гмуркам от другата страна. — Той поклаща глава. — Благодаря ти, Марина.
— Хм, няма защо — прошепвам аз, все още замаяна от първата част на неговата благодарност.
— След като го прегърна за добре дошъл, няма ли вече да го отвориш? — пита Крейтън.
— О, разбира се! — възкликва Осем и се телепортира обратно при сандъка.
Шест се приближава до мен.
— Марина! Това беше направо страхотно! — Тя ме прегръща, отдръпва се и ме поглежда многозначително. — Привижда ли ми се, или току-що те целунаха?
— Малко необикновено, нали? — прошепвам аз и поглеждам дали не ревнува.
— Нищо необикновено. Мисля, че по-скоро е чудесно — отвръща тя, развълнувана заради мен. Като приятелка, като сестра. Срамувам се от себе си, че я ревнувах. Двете поглеждаме към Осем, докато Елла издава барабанни звуци, за да обяви отварянето на сандъка.
Осем поставя длани върху катинара. Той щраква и сандъкът се отваря. Осем веднага пъхва и двете си ръце до лактите, сякаш иска да докосне всичко вътре наведнъж. Развълнуван е като малко дете с нова играчка. Ние се струпваме около него и надничаме. Забелязвам, че някои от камъните приличат на моите, но други от предметите са напълно различни. Има стъклен пръстен, извит еленов рог, парче черен плат, който блещука в синьо и червено, когато Осем го докосва. Той грабва едно тънко парче злато с дължина на молив и го задържа изправен.
— Ах, колко се радвам да те видя отново.
— Какво е това? — пита Шест.
— Не знам истинското му име, но съм го нарекъл размножителна машина.
Осем го хваща като палка, вдига го над главата си и замахва като с камшик. Пръчката започва да се разширява надолу и настрани подобно на свитък. Много скоро придобива размер на каса на входна врата. Осем го пуска и то увисва пред него във въздуха. Осем минава зад него и започва да извършва движения с крака и ръце като кукла на конци.
— Добре — обажда се Шест. — Това е най-странното нещо, което съм виждала.
Осем се телепортира до нея и накланя глава, почесвайки брадичката си. Стои, сякаш оценява някакво шоу. Ние обръщаме глави към златната рамка за врата. Ръцете и краката продължават да се движат неспирно. Чакай малко. Сега има двама като него! Този, който стои до Шест, плясва с ръце, протяга отворена дланта си, парчето злато се свива и се връща обратно в ръката му. Начаса изчезва вторият Осем.