Възходът на номер Девет
- Автор: Лор Питтакус
- Серия: Заветите на Лориен #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Томова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Възходът на номер Девет». Краткое содержание книги:
— Явно не. Кой знае как е станало? Може би просто се използват един друг като и двете страни се опитват да се измамят взаимно. Каквато и да е причината, изглежда, правителството е подценило могадорианците, а ако не е, би трябвало да са изплашени до мозъка на костите си.
Девет пъха жълтия куб в устата си. Върху лицето му се изписва задоволство.
— Какво правиш? — питам аз.
— Храна — отвръща той с приглушен глас. — Заместител на храна. Смучеш го и те засища малко. Потърси. Би трябвало и ти да имаш такъв.
Отключвам сандъка и го претърсвам. Ръцете ми напипват белия таблет, който намерихме в тайния офис на Малкълм
Гууд. Натискам отново няколко бутона. Нищо. Бутам го настрани. Не намирам жълт куб, но за сметка на това има един син. Изваждам го и му го показвам.
— Мислиш ли, че е същият?
Той вдига рамене.
— Не знам. Няма да разбереш, докато не опиташ. Давай!
Няколко секунди се колебая, после го слагам върху езика си и устата ми на мига се пълни с леденостудена вода. Поглъщам част от нея, но другата ме задавя и изплювам куба на пода. Девет изплюва неговия върху дланта си и ми го поднася, но аз отказвам.
— Трябва да хапваш от време на време — казва ми той.
Бърни Косар отива до Девет и отваря уста.
— Заповядай, БК — казва любезно Девет и слага куба върху езика на кучето.
— Поне пътуваме на запад, където са Сам и Сара. Писна ми да бягам и да се крия, да бягам и да се крия. Първата ни работа е да ги намерим.
— Ами говори само за себе си. Последната година бях затворен и измъчван, човече. Да съм в движение, да решавам сам къде да съм, къде и кога да отида, е нещо, от което не смятам скоро да се откажа. Отпусни се, Джони. Аз имам идея, а ти трябва да си припомниш плана. Няма да губим време да търсим твоите приятели човеци. Ще се свържем с останалите, ще се срещнем и когато сме готови, ще се изправим срещу Сетракус Ра. В този порядък.
Обръщам се и забивам юмрук в стената на вагона. Ядосан съм, струва ми се, че се движа неконтролируемо по спирала.
— И как точно ще се срещнем с тях, след като смятаме, че единственото ни средство за комуникация се подслушва? Аз пък казвам да вървим в Калифорния или на запад към правителствените съоръжения, каквито и да са те, да настояваме да ни дадат Сара, в противен случай започваме да взривяваме! Или пък да заплашим, че ще уведомим медиите как правителството се е сработило с банда от дяволски извънземни. Ще видим как ще реагират.
Девет се разсмива.
— Хъм, не. Това няма как да стане.
— Ами мамка му тогава! Не знам какво да предложа. А ако се върнем в Парадайс, за да проверим дали Сара не е там? Само да се убедя, че е в безопасност, и повече няма да настоявам. Би трябвало да сме близо до Охайо, нали?
Девет отива до дупката, която сътворих преди малко, и наднича. После казва с тих глас:
— Всичко ми изглежда еднакво, пич. Знаеш ли, Земята не може да се мери с Лориен. Разбира се, има места на Земята, които са доста хубави, но Лориен беше прекрасна навсякъде. Тя беше най-красивата планета на всички галактики. Видял си я как изглежда в твоите видения, прав ли съм?
Изненадвам се колко пламенен стана той изведнъж. Докато говори за Лориен, лицето му е така щастливо и отпуснато, каквото не го бях виждал досега. За пръв път пред мен е едно дете, обзето от носталгия по дома. Но моментът отминава. Той отново надява обичайната си маска на заядливо момче.
— Няма да ходим до Охайо, за да проверим дали някой от твоите човеци е удобно настанен и в безопасност. Това не е нашият дом, Четири. Тези хора не са нашите братя и сестри. Всичко, което правим тук на Земята, е за нашия истински дом, за истинските ни сестри и братя, заради старейшините, които жертваха живота си, за да ни изпратят с този кораб.
Девет прави крачка назад, замахва и пробива дупка в стената на вагона, точно до моята. За разлика от моя, ударът му е толкова силен и бърз, че колелетата под нас дори не реагират на сътресението. Девет пъхва главата си в дупката и вдишва дълбоко, а черната му коса се развява от вятъра. После издърпва навътре главата си. Свива ръце в юмруци и се обръща към мен.
— Ако не носиш Лориен в сърцето си, по-добре ми го кажи още сега. Нямам намерение да се движа в компанията на предател. Нашата единствена цел е да направим всичко възможно, за да добием силата, с която да се преборим със Сетракус Ра и армията му. Това е. Ясен ли съм?
Предпочитам да замълча. Чувствата ми към Сам и Сара никога няма да изчезнат. Сигурен съм. Но Девет е прав кое е с предимство. Няма да сме от помощ за никого, ако не увеличим силата си, а това може да се случи само ако намерим останалите. Налага се да се съсредоточа върху Лориен. Когато победим Сетракус Ра, Сам, Сара и всички хора на Земята ще бъдат добре. Кимвам.