Възходът на номер Девет

Не мога да заспя. Толкова години бях сама, затворена в онова сиропиталище, изпълнена с гняв и завист. Сега най-после мога се отърся от тези чувства. Сега вярвам, че няма невъзможни неща, щом сме заедно. И затова не мога да разбера защо, щом се замисля, пак усещам онази пустота дълбоко в мен. Мисля, че знам какво означава това; чувствам се самотна. Но аз не съм сама, напомням си го непрестанно.

Поглеждам към Осем, който спи близо до огъня. Свит на кълбо, изглежда по-малък. Под тънкото одеяло сънят му е неспокоен. Гледам го как се мята и върти, и рови с ръце в доволно рошавата си коса. Подклаждам въглените за още топлина и пращенето им го кара да се размърда. Не знам защо, но изпитвам желание да го закрилям. А, от друга страна, си представям мускулестите му ръце и ми се иска той да ме закриля. Вероятно причината е в привличането на противоположности. Той е игрив, а аз, аз не съм.

Челото на Крейтън е набраздено от тревожни бръчки, докато буди останалите. Всички бързаме да се отърсим от паяжината на сънливостта. Знам, че Крейтън се притеснява как ще ни качи всичките на самолет.

Мислите ми се връщат към виденията на Осем за Сетракус. Той представлява най-голямата заплаха за нас, по-голяма дори от шайка добре въоръжени могадорианци. Крейтън е убеден, че не сме готови да се изправим срещу Сетракус. Не сме усъвършенствали все още заветите си, не сме имали възможност да се обучим как да се бием заедно и трябва да намерим Четири, Пет и Девет, преди да се изправим пред такава заплаха, каквато е Сетракус Ра. Когато миналата вечер се изказах в този смисъл, Девет поклати глава, разочарован от толкова скептицизъм.

— Сигурен съм, че заедно можем да го надвием — каза той. — Виждал съм го в сънищата си, усещал съм мощта му. Знам на какво е способен, но също така знам на какво сме способни и ние, а то е в пъти повече от онова, което може той. Вярвам в нас. Но няма да успеем, ако всички ние не сме убедени.

— Съгласен съм, трябва да унищожим Сетракус Ра. Но първо трябва да намерим останалите. Шансът да го победите е много по-голям, ако сте всички заедно — беше възразил Крейтън. Можех да усетя безпокойството, скрито в думите му.

Осем остана непреклонен, твърдо убеден, че сме достатъчни, за да победим.

— Сънищата ми ме насочиха към вас. И пак те ми казват: не бива да бягаме, дори причината да е да намерим останалите.

Осем се изправя и се протяга, ризата му се опъва нагоре и открива част от стомаха му. После се навежда, взема една тояга и я завърта сръчно с пръстите си. Не мога да сваля очи от него. Това е ново и непознато чувство за мен. Кара ме да се чувствам едновременно плаха и развълнувана.

— И така, къде искате да отидете? — обръща се той към всички нас.

— Източното крайбрежие11 на Съединените щати — отвръща Шест.

Тя изритва края на тоягата му, пръчката отскача и се приземява в нейните ръце. Тези двамата стават за комедийно дуо. Шест му подхвърля обратно тоягата и той изнася цяло представление от хващането ѝ. Играта им доста наподобява флиртуване. Трябва да призная, че изпитвам ревност. Дори и да исках, не бих могла да се държа така с Осем или с когото и да било. Шест си е такава, лесно се сприятелява. Нищо чудно, че двамата се забавляват добре.