Господар на желанието

Мъжът в средата, заключи тя, бе син на Орик. С черти, подобни на баща си, той бе красив, както ѝ бе казала Кристина. Имаше тъмно-кестенява коса, подрязана късо и спретнато, но дрехите му бяха намачкани и изцапани.

Двамата тромави мъже го доведоха пред подиума на баща му. Синът на Орик се подпря с лявата си ръка на масата и силно се уригна.

– Райнхолд – каза рязко баща му. – Какво...

– Не сега, старче – каза Райнхолд с неуважение, когато завъртя глава, за да погледне баща си. – Позволи ми да ти представя Фрик. – Той плесна човека от дясно на него по рамото. – И Фрак – каза той като сливаше думите и посочи човека, от другата му страна.

– Името ми е Франк – каза първият с плътен тевтонски акцент.

– А моето е Фриц – обади се другият.

– Има ли значение? – попита Райнхолд, като махна пренебрежително с ръка. Той се почеса по небръснатото си лице и погледна Орик. –Имам нужда от двадесет сребърника, за да им платя.

Орик стисна устни, докато се взираше в сина си. Въпреки че седеше изправен, гръбнакът му бе вдървен от гордост и тя можеше да види смущението, изписано на лицето му, докато наблюдаваше Райнхолд.

– Да им платиш за какво? – попита Орик.

Райнхолд изсумтя.

– Че не ме убиха като за начало.

– Той има дългове към нашия господар – каза Франк, докато кръстосваше огромните ръце пред гърдите си и присви очи с гневен блясък към Орик. – Там Шотландецът иска да му се плати в пълен размер или ще се уверим, че синът ви няма да трупа повече дългове.

– Там, собственикът на бордея? – Орик попита Райнхолд невярващо. – Ти ми се закле, че повече никога няма да ходиш там.

– Е, това е голямата изненада, старче, излъгах. Сега бъди добро момче и плати. – Дъхът на Орик секна. Вената на слепоочието му запулсира.

Кристина протегна ръка и докосна неговата, но той се отърси от допира ѝ.

Той погледна първо Фриц, след това Франк, а накрая и сина си.

– Нямам с какво да платя.

– Ти какво? – изрева Райнхолд.

– Чу ме, момче. Казах ти последния път, че не мога да продължавам да плащам. Ти ми обеща...

– Глупости! – извика Райнхолд и удари ръката си на масата толкова силно, че купата на Емили се разклати. – Ти издържаш курвата си, без да се оплакваш, но не можеш да отделиш някоя монета за собствения си син?

– Райнхолд, моля те – примоли се Орик. – Имам гости.

Синът погледна към Емили и изви долната си устна.

– Можеш да си позволиш да ги храниш, но въпреки това нямаш пари за мен. Добре – каза той и се обърна към грамадните мъже. – Какво ще кажете вие двамата, да вземете курвата на баща ми, за да отработи дълга ми в бардака?

Кристина ахна, когато Орик се протегна, за да я защити.

Двамата мъже се спогледаха, сякаш премисляха условията.

– Добре – каза Франк. – Тя би трябвало да заработи достатъчно за около шест месеца.