Господар на желанието

– И дистанциран?

- Да.

Дяволито, тя добави:

– Особен?

– Определено.

Емили хвърли възглавницата към нея.

– Няма „Да"?

Кристина се усмихна и пъхна възглавницата зад гърба си.

– Започна да ми става скучно.

Емили се засмя.

– Той не е толкова особен.

– Така ли мислиш? Орик казва, че в битка лорд Дрейвън става луд. Че минава през хората, като рало през сняг.

– Аз мисля, че в битка това би било добро качество.

– В битката може би, но ако го прави и у дома?

Емили повдигна вежди.

– Какво, да оре сняг ли?

– Емили, не бъди глупава!

– Знам какво искаш да кажеш – каза тя с въздишка. – Но аз никога не съм го виждала да губи търпение към някого.

– Ти току-що си се запознала с него – напомни ѝ Кристина.

– Знам, просто у него има нещо, което ме кара да чувствам всичко... – Тя прехапа устни, опитвайки се да намери думите. – Гъделичка ме отвътре.

Кристина се усмихна знаещо.

– Не си била около много мъже, Ем, и се съмнявам някога да си била около такъв като него.

– Права си за това.

– Подозирам, че си увлечена по него.

– Увлечена? Аз? – попита Емили със смях. – Сега кой става смешен?

– Не съм смешна – каза Кристина и прекара иглата през ленената тъкан. – Това е гъделичкащото, топло, шеметно чувство, което изпитваш, когато погледнеш един красив мъж.

– Знам определението за него.

– Да, но никога не си го чувствала, обзалагам се. Как би могла? Баща ти никога не е допускал красив мъж в замъка си от страх.

Това бе самата истина. Найлс изглеждаше по-скоро като вълнест звяр, отколкото като човек. Той бе два инча по-нисък от Джоан и по-дебел от дъб, с твърда кестенява коса и гъста брада. Така и не успя да разбере привличането на сестра си от този мъж.

Емили се намръщи, докато премисляше думите на Кристина. Възможно ли е чувствата ѝ да бъдат нещо толкова просто като обикновено увлечение?

– Може би, но какво е това между теб и Орик?

Кристина сви рамене.

– Не, да не си посмяла да млъкнеш.

Кристина се засмя.

– Прости ми – тя се върна към шиенето. – Орик е добър с мен. Много добър, всъщност и аз нямам причини да се оплача.

– Но не си напълно щастлива. Мога да го видя в очите ти.

Кристина кимна неохотно.

– Просто е трудно да си лягам всяка нощ с човек по-възрастен от баща ми. В интерес на истината, доведените ми деца са по-големи от мен.

Емили ѝ съчувстваше. Познаваше много жени, които имаха същите оплаквания.

– Поне имаш съпруг – каза тя тъжно. – А скоро и дете.

Кристина вдигна поглед към нея.

– Знам колко много искаш дете. Може би, както казваш ти, лорд Дрейвън не е толкова лош. И доколкото познавам баща ти, може би няма да имаш друг шанс да си намериш съпруг.

Гърдите на Емили се стегнаха от думите ѝ. Тя не искаше да мисли за това да изживее живота си сама и неомъжена.

Какво щеше да прави, ако се върнеше при баща си?

– Трябва да успея – прошепна Емили. – Трябва.