Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
4
Джийн Танен седеше и четеше в едно сепаре на Позлатената обител, клуб на втората тераса на Саврола, само на няколко преки от Вила Кандеса. Обителта беше лабиринт от стаички от тъмно дърво, добре подплатени с кожа и вата в полза на хранещите се там, които желаеха усамотение в необичайна степен. На келнерите с кожените престилки и смъкнатите червени кепета им бе забранено да говорят и отговаряха на всички молби на клиентите с кимване или поклащане на главата.
Вечерята на Джийн — пушена скална змиорка в сос от карамелена ракия, лежеше накълцана на парчета и пръсната като останки от битка. Той бавно преодоляваше десерта — ято марципанови водни кончета с крилца от кристална захар, които блестяха на нетрепващата светлина на свещите. Беше се зачел в подвързано с кожа копие на „Трагедията на десетте честни изменници“ от Лукарно и забеляза Локи чак когато по-дребният мъж вече се беше настанил срещу него в сепарето.
— Леоканто! Как ме стресна!
— Жером — и двамата говореха полушепнешком. — Много се беше изнервил, нали? Забил си нос в книгата, за да не се побъркаш. Има неизменни неща на този свят.
— Не се бях изнервил, просто основателно се притесних.
— Нямаше нужда.
— Значи свършено е? Бях ли успешно предаден?
— Предаден докрай. Продаден и препродаден. Ходещ мъртвец.
— Прекрасно! И как се отнесе той?
— Предпазливо. Идеално, бих казал. Ако бе проявил твърде голямо въодушевление, това би ме разтревожило. А ако не беше проявил никакво, то… — Локи изигра как забиват нож в гърдите му и го завъртат няколко пъти. — Това пушена змиорка ли е?
— Заповядай, вземи си. Пълнена е с кайсии и мек жълт лук. Не е съвсем по вкуса ми.
Локи взе вилицата на Джийн и хапна няколко хапки от змиорката. Той беше по-придирчив към пълнежа и от Джийн.
— Явно ще загубим две трети от парите на сметката ми — каза той, след като омете доста голяма част от блюдото. — Данък за измамата, за да ми напомня да не надценявам твърде много търпението на Рекин.
— Е, не че сме очаквали да се махнем от града и да изнесем парите, натрупани в тая сметка. Но щеше да е хубаво да разполагаме с тях поне още няколко седмици.
— Така си е. Но другата възможност комай беше да ме оперират с едно писалище, независимо дали имам нужда да ми отрежат ръката или не. Какво четеш?
Джийн му показа заглавието и Локи се престори, че се е задавил.
— Лукарно? Този ненормалник, дето нагъва макове? Ех, ти и твоите героически четива! Мозъкът ти ще омекне от всичките тия сълзливи истории! Накрая ще ставаш повече за гледане на цветенца, отколкото за разиграване на измами!
— Да знаеш, мастер Коста, че и аз ще разкритикувам читателските ти предпочитания, стига някога да развиеш подобни.
— Чел съм, и то доста!
— Исторически четива и биографии, повечето — препоръчани ти от Окови.
— Че какво лошо има в тях?
— Що се отнася до историята — ние живеем в нейните развалини. А пък що се отнася до биографиите, ние живеем сред последиците от всички решения, вземани някога в тях. Нямам склонност да ги чета за удоволствие. То е все едно да оглеждаш подробно картата, след като вече си стигнал там, закъдето си тръгнал.
— Но героичните романи не са истина и никога не са били! Това не ти ли разваля донякъде вкуса?
— Какъв интересен подбор на думите. „Не са истина и никога не са били.“ Та може ли да съществува по-подходяща литература за хората от нашия занаят? — Джийн захлупи книгата пред себе си и забарабани по корицата й. — Точно насам вървим ние с тебе, Тръне — или поне ти вървиш нататък. Потърси ни в историческите книги, и ще ни откриеш в полетата им. Потърси ни в легендите, и ще откриеш, че те ни прославят.
— Искаш да кажеш, преувеличават подвизите ни. Лъжат за нас. Разправят за нас геройски небивалици или пък ни сравняват със земята.
— По-добре, отколкото да тънем в неизвестност! Спомням си, че някога ти доста си падаше по драматизма. В игрите, ако не и в друго.
— Да. — Локи сключи длани на масата и заговори още по-тихо. — И знаеш какво излезе от това.
— Прости ми — въздъхна Джийн. — Сгреших, като повдигнах отново тази червенокоса тема.
На входа на малката стаичка застана келнер и погледна Локи в очакване.
— О, не. — Локи остави вилицата на Джийн върху блюдото със змиорката. — Боя се, че няма да поръчам нищо. Само чакам приятеля ми да си дояде сладките осички.