Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
Малко по-късно Сесилия Роса забеляза, че малката Улвхилде се навърта около нея, не с лоши намерения, като например за да я шпионира, а смутено, все едно имаше да й казва нещо. Благодарение на това, че двете Сесилии си бяха разделили времето за преподаване така, че Сесилия Роса се занимаваше с псалмите, а Сесилия Бланка с тъкането, а по време на лекциите за езика на жестовете всички бяха заедно, Сесилия Роса бързо откри сгоден случай да свърши лекцията за псалмите малко по-рано от обикновено. След това тя открито помоли Улвхилде да седне за малко при нея и да говори за онова, което очевидно искаше да й каже. Другите сестри внимателно се измъкнаха навън и затвориха след себе си вратата на залата толкова тихо, че Сесилия Роса остана с впечатлението, че те вече знаеха за какво става въпрос.
— Е, Улвхилде, сега, когато сме сами — започна тя почти властно, като игуменка, но веднага се смути от това и се спря — Имам предвид… стори ми се, че има нещо, за което би искала да поговорим на четири очи. Права ли съм?
— Да, скъпа Сесилия Роса, така е — отговори Улвхилде, която изглеждаше сякаш прави храбър опит да сдържи плача си.
— Моя малка приятелко, какво има? — попита Сесилия Роса колебливо.
Но отговорът се забави. Те поседяха така известно време, без никоя от тях да посмее първа да наруши тишината, а и Сесилия Роса вече се опасяваше, че нещо не е наред.
— Работата е там, че Емунд Улвбане ми беше баща, мир на праха му — прошепна Улвхилде накрая с поглед, забит в пода от варовик.
— Не познавам никакъв Емунд Улвбане — отвърна Сесилия Роса плахо и веднага съжали за това.
— Напротив, Сесилия Роса, твоят годеник Арн Магнусон го познаваше и всички както в Западна Готаланд, така и в Източна Готаланд знаят за случилото се. Баща ми загуби едната си ръка в този двубой.
— Да, разбира се, че знам за битката при съвета на Аксевала — призна Сесилия Роса засрамено. — Та нали всички знаят, както сама казваш. Но аз не съм била там и нямам нищо общо с това. Арн още не беше станал мой годеник. Ти също не си била там. И какво искаш да кажеш с това, смяташ ли, че то ще застане като крепостен вал между нас?
— Много по-лошо е от това — продължи Улвхилде, която повече не можеше да сдържа сълзите си. — Кнут Ериксон уби баща ми при Форсвик, въпреки че беше обещал, че редът му щеше да дойде след моя, този на майка ми и на братята ми. А при кървавите долини…
На това място Улвхилде не можа да продължи, а се наведе напред хълцайки, сякаш болката я преряза през тънкия й кръст. Отначало Сесилия Роса се почувства съвсем объркана, но въпреки това прегърна малката Улвхилде, коленичи до нея и я погали непохватно по бузите.
— Хайде, недей така — успокояваше я тя. — Това, което започна да разказваш, трябва все пак да излезе навън и също така да се сложи край на страданието. Кажи ми сега какво се случи при кървавите долини, защото аз самата нямам никаква представа.
Улвхилде се бори известно време със себе си, за да си поеме въздух между изхълцванията, преди да сподели на пресекулки останалата част от мъката, която трябваше да излее.
— При кървавите долини… загинаха и двамата ми братя… убити от Фолкунги… и после дойдоха при къщата ни, където майка ми… където беше останала майка ми. И я изгориха вътре заедно с хората и добитъка!
Сякаш безграничната мъка на Улвхилде се просмука като студ по ръцете и краката им и веднага се пренесе и в Сесилия Роса. Те се държаха една за друга, без да могат да кажат нещо. Сесилия Роса започна да се люлее напред-назад все едно приспиваше малката си приятелка, макар че в този момент никакъв сън не идваше. Въпреки всичко трябваше да каже още нещо.
— Улвхилде, моя малка, малка приятелко — прошепна дрезгаво Сесилия Роса. — Не забравяй, че можеше аз да съм на твое място и че никоя от нас двете няма ни най-малка вина за това. Ако мога да те утеша по някакъв начин, ще се опитам да го направя. Ако ме искаш за твоя приятелка и опора, ще се опитам да бъда такава. Не е толкова лесно да се живее в "Божия дом" и трябва да знаеш, че тук вътре ние имаме нужда от приятели повече от всичко друго.
Госпожа Хелена Стенкилсдотер се бори дълго със смъртта. Изминаха десет дни преди да настъпи сетния й час и през по-голямата част от времето тя беше в пълно съзнание. Това допълнително усложни нещата за майка Рикиса, която трябваше да изпраща различни съобщения насам-натам.
Не можеше просто да погребе госпожа Хелена, като който и да е от възрастните хора в "Божия дом", защото тя беше от кралски род и се беше омъжвала и за член от рода на Сверкерите, и за член от рода на Ерик. В бъдеще, когато раните, нанесени от войната, зараснеха, биха дошли много повече хора, за да придружат госпожа Хелена до мястото й за вечен покой. Но при сегашното положение с кръвопролитията край Биелбо се събра само една малка, но много настойчива група. Освен това почти всички гости бяха пристигнали няколко дни преди нейната смърт и бяха принудени да чакат в хосписа и в другите постройки извън загражденията на манастира — Фолкунгите и рода на Ерик на една страна, Сверкерите на друга.