Треска за лалета
- Автор: Могак Дебора
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Треска за лалета». Краткое содержание книги:
Векове по-късно тя ще виси в Рейксмузеум. Учените ще спорят за идентичността ѝ. Венера ли е? Или Далила? Ще се публикуват трудове за мястото ѝ в творчеството на Ван Лоос. Обикновените хора ще се чудят коя е тя? Любовницата му? Модел? Със сигурност не е просто модел, защото ни гледа от картината с такава откровена любов.
Няма да има заглавие. Ще бъде известна като Жена на легло. Защото е именно това.
30
Корнелис
Имаш деца не само заради самия себе си, но и заради страната си; те трябва да са не само радост и удоволствие за теб, а впоследствие да са от полза и за общото благо.
Бартоломей Бати, Килерът на християнина, 1581
Корнелис е долу в мазето. Тази стая се използва за склад — дърва, торф, стари вещи. Тук е тъмно, запалил е маслена лампа. По това време цялата къща е сенчеста, защото лятото е дошло и липовото дърво навън е натежало от листа. Юли е; съпругата му е бременна от пет месеца и коремът ѝ започва да се издува. Вчера я попита дали бебето вече рита. Протегна ръка, за да я докосне, но тя се отдръпна.
— Не още — отвърна му тя. — Все още не рита.
Как би могла да разбере притесненията му? Млада е. С Божията помощ, никога няма да научи какво е да изгубиш дете. Тя, разбира се, знае за загубата му, но младите не могат да си представят невъобразимото; сляпата им увереност е някак утешителна. Той се нуждае от сигурност, че под нощницата ѝ има живо дете, иска да усети ритане за доказателство. Защото и в миналото Бог му бе поднесъл щастие само за да го изтръгне от ръцете му след това.
Долу в подземието Корнелис отключва сандък. Направен е от тиково дърво от Източните Индии и е обкован с мед; не го е докосвал от години, защото принадлежи на друг живот. Вдига капака и се взира в бебешките дрешки. Усеща сладкото ухание на лазаркиня; билката, вече съвсем разтрошена, е поръсена сред тях. Той повдига малките жилетки и елечета. Взима кадифеното жакетче на Пиетер и го поднася към носа си. Мирисът на сина му отдавна е изчезнал.
— Ето детето Ви — беше казала акушерката, докато поставяше бебето в ръцете му — Нека Бог Ви дари с много щастие чрез него, а ако ли не — скоро да го повика при Себе си…
Ароматът на вино с подправки, уханието на влажната главичка на сина му. Съпругата му, която ядеше хляб с масло и овче сирене за бързо възстановяване.
Колко благословен се чувстваше тогава. Син, наследник. Какво щастие изпълваше къщата онази нощ. Той отправи благодарствени молитви: Поднасяме Ти най-сърдечни благодарности, на Теб, най-милостиви Отче… Целуна съпругата си. Сложи си сатенена шапка с перо[25], за да оповести на целия свят гордостта си, че е станал баща. Цялата му страна беше обгърната от благодарността му. Нима и нейното раждане не беше истинско чудо — извоювана от океана, благословена от Бог? Константин Хюйгенс, поет и хуманист, секретар на щатхалтера[26] — човек, когото Корнелис много уважава — казва за тяхната страна: Божието великодушие грее от всяка дюна.
В ъгъла на стаята, скрита в сенките, стои проходилката, с която синовете му се бяха учили да ходят — дървена пирамида на колелца. Прашна е и сега изглежда като някакво чудновато приспособление. Беше слагал синовете си вътре и беше наблюдавал как крачетата им работят, за да ги придвижат от стая в стая, и как спираха, когато стигнеха до стълбище. Корнелис си мисли: Отново ще чуя звука на колелцата да трополят по пода.
Подрежда бебешките дрешки. Това е женска работа, но иска той да я свърши. Никога не си е мислил, че отново ще отвори този сандък. София не знае за съществуването му. Ще накара Мария да изпере и проветри дрешките и да ги държи в готовност в шкафа с чаршафите.
С вързопа в ръце Корнелис се качва на горния етаж. Чува гласове в гостната и влиза.
Очаква го странна гледка. Мария е легнала на миндера под прозореца. Над нея се е навела някаква циганка.
София се обръща и поглежда изненадано към Корнелис.
— Скъпи! — възкликва тя. — Нямах представа, че си у дома. — Тя си поема дълбоко въздух. — Срещнахме тази жена на пазара. Може да предсказва дали ще е момче или момиче.
Междувременно Мария е скокнала на крака. Изглежда изчервена.
— Извинете, сър.
Тя се обръща към София:
— Хайде, мис.
София сяда на миндера и ляга по гръб. Циганката залюлява над корема ѝ конец, на който има завързан пръстен.
25
При раждането на дете в семейството бащата си е слагал специална шапка, украсена с перо, която е носел, за да уведоми обществото за бащинството си. — Бел. прев.
26
Управител на област или губернатор. — Бел. прев.