Кралство на пепелта

Сега обаче не беше моментът да мисли за това. Да страда.

Съюзниците и войниците им вярваха, че Елин Галантиус пътува към тях, което позволяваше на Лизандра да се придържа към облика си на призрачен леопард. Рен Алсбрук бе поръчал да изработят броня, покриваща гърдите, двете страни и хълбоците на звяра. Достатъчно лека, за да не ѝ пречи, но и достатъчно корава да понесе трите удара, които не бе успяла да предотврати - стрела към ребрата и два смъртоносни замаха на вражески мечове.

Малки рани щипеха по тялото ѝ. Кръв сплъстяваше козината по лапите ѝ от клането на фронтовата линия и газенето по паднали мечове и строшени стрели.

Ала заедно с Гибелния легион посрещаха непоклатимо войската, изпратена срещу тях.

Едва петхилядна.

„Едва“ ѝ се струваше неуместна дума, но Едион и другите пълководци бяха използвали именно нея.

Почти незначителна армия, като се имаше предвид пълната мощ на Морат, но достатъчно голяма да представлява заплаха.

За тях, помисли си Лизандра, спускайки се между двама воини от Гибелния легион, за да разкъса най-близкия валгски войник.

Беше вдигнал меча си, готов да удари воина пред себе си. С този ъгъл на главата дори не забеляза връхлитащата смърт, докато челюстите ѝ не се сключиха около изложената му на показ шия.

След дългите часове в боя се бе превърнало в инстинкт да стиска със зъби, да разкъсва плътта като презрял плод.

Още преди войникът да падне на земята, Лизандра скочи към следващия, изплювайки гръкляна му в калта, оставяйки на легиона зад себе си да обезглави трупа му. Колко далечен ѝ се струваше вече куртизанският живот в Рифтхолд. Но въпреки цялата смърт наоколо не можеше да каже, че ѝ липсва.

Някъде отзад Едион раздаваше заповеди на левия фланг. Щом узнаха колко малобройна армия изпраща Ераван, позволиха на част от Гибелния легион да почине и попълниха редиците с войници на терасенските лордове и на принц Галан Ашривер и кралица Ансел от Пустошта - и двамата очакваха подкрепления.

Нямаше нужда да споделят, че разполагат с батальон от елфически войници, изпратени от принц Ендимион и принцеса Селен от рода на Белия трън, нито че Тихите асасини от Червената пустиня също бяха сред тях. Тази приятна изненада щеше да им послужи идеално в подходящия момент, заявил бе Едион на бързото военно съвещание, което проведоха след завръщането си в лагера. Останала без дъх, Лизандра, която бе пренесла без почивка трима им с Рен и Муртауг от Алсбрук до Оринт, почти не изслуша дискусията. Едион, от своя страна, естествено, надви.

Печелеше всички дебати благодарение на желязната си воля и твърдоглавието.

Лизандра не смееше да надникне назад, където той тъпчеше в калта рамо до рамо с хората си. Рен водеше десния фланг - този на Лизандра. Галан и Ансел бяха поели левия, в който се биеха Рави и Сол от Сурия.

Не смееше да погледне и чии мечове още се размахваха в далечината.

Щяха да броят мъртъвците след битката.

От враговете не оставаха мнозина. Най-много хиляда войници. Тези зад нея ги превъзхождаха значително по численост.