Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
— Тежки са за размерите си, както може да се очаква от подобно вещество. Може би три килограма всяка. Защо?
— Защото трикилограмова сфера с размерите на топка за голф ще потъне като камък — отвърна Скофийлд. — Ако успеем да ги откраднем, да се доберем до брега и да ги запратим в океана, откриването им ще бъде на практика невъзможно.
— Така е — съгласи се Иванов.
— Чакайте малко — обади се Майка. — Нали говорим за радиоактивен материал? Не можеш просто да вземеш такова нещо и да избягаш с него.
— Не, това е преимуществото на червения уран — обясни Иванов. — Макар експлозивната му енергия да е огромна, пасивната му радиация е минимална. Можете да го носите в куфарче или дори да създадете ръчна граната с малко количество от него…
— Момент. Да не би да има и други устройства, направени от това чудо?
— Че как? Разбира се. Нашите учени направо се влюбиха в червения уран. Той е почти съвършен термобаричен експлозив. Разработени са по-малки устройства, сред които и ръчни гранати с ядра от червен уран с размер на топче за лагер, които са в състояние да пръснат на части танк Т-72.
— Нима вашите копелета са създали ядрени ръчни гранати? — изуми се Майка.
Иванов сведе глава.
— Този остров е продукт на друго време. Имахме свобода да създаваме всякакви оръжия, които позволява науката, и го правехме. Понякога може да сме прекалявали, но…
— Именно — промърмори Майка.
— Вижте! Аз също имам семейство! — възмути се Иванов. — Двама синове. Шестима внуци. Живеят в Одеса, в Южна Украйна. Ако оръжието се задейства, огнената буря ще убие и тях. Така че имам да губя точно толкова, колкото и вие. Може и да съм помагал за създаването на това ужасно нещо, но категорично нямам никакво желание да го видя в действие.
— Добре, всички да се успокоят. — Скофийлд се върна на темата: — Как стои въпросът с ракетите, които трябва да изстрелят сферите в газовия облак? Къде се намират те?
— Неприятелят би трябвало да е подготвил батареята балистични ракети със среден обсег на площадката за изстрелване южно от основната кула. Саботирането им е възможно, но както може да се очаква, обектът е много добре защитен. До него се стига единствено по висок мост, по който може да мине само една кола. Ако врагът е поставил охрана там, достигането до ракетите ще е изключително трудно.
Скофийлд замълча за момент, после каза:
— Може би можем да направим още едно нещо. Хрумна ми преди, но си има своето… усложнение.
— За какво говориш? — попита Майка.
— Причината да сме тук е, че тази Армия на крадците е в състояние да засича от голямо разстояние приближаващи ракети и бомбардировачи, нали така? Дори са успели да върнат една руска междуконтинентална ракета обратно към силоза й.
— Разполагат с модерна техника. — Майка сви рамене. — Това ни е известно.
— Но нещата са по-дълбоки — каза Скофийлд. — За да имат подобна система за ранно предупреждение, която им позволява да видят приближаваща ракета или самолет от хиляди километри, те трябва да са свързани към някакъв шпионски спътник. Което означава, че някъде на острова има сателитна антена, която ги свързва с въпросния спътник.
— О, ясно, ясно… — съгласи се Вероник Шампион. — Но както казахте, подобен план има значително усложнение.
Майка не схващаше.
— Чакайте малко. Какви усложнения? Не ги виждам.
Скофийлд обясни:
— Ако прекъснем сателитната връзка на Армията на крадците, като унищожим или повредим системата, те ще останат слепи и това ще даде възможност за ядрен удар по острова.
— След като връзката се прекъсне — добави Шампион, — ядрена ракета, изстреляна например от Аляска или някъде от Централна Русия, може да достигне острова в рамките на двайсет минути. Усложнението…
— Сме ние — завърши Скофийлд. — Няма да имаме време да се махнем преди удара. Ако успеем да открием и прекъснем връзката им, ще успеем да спасим света… но в същото време ще се самоубием.
— О… Ясно. Разбрах — рече Майка.
Последва кратко мълчание.
— Трябва да го имаме предвид като възможност — сериозно каза Скофийлд. — Може би не първа, но ако всичко друго се провали, може да се наложи да прибегнем до нея.
Обърна се към групата.
— Добре, народе, ето как ще действаме. Ако успеем някак да проникнем вътре, предлагам да се разделим. Едната група се насочва към сферите, докато по-малък втори екип се опитва да елиминира ракетната батарея. Аз ще водя първата група. Ако успеем да прекъснем загряването на сферите преди единайсет часа, всичко приключва. Ако ли не, отмъкваме сферите, отнасяме ги на брега и ги хвърляме в океана. В същото време вторият екип — мисля в него да влязат Хлапето и Марио — се опитва да извади от строя ракетите и така да попречи на лошите да изстрелят сферите в облака, ако първата група претърпи неуспех.