Maskata na zloto [calibre 2.47.0]

Въпреки ранния час вече бе горещо и Тий усещаше неп­риятна влага под мишниците си, докато изкачваше хълма, из­дигащ се успоредно на разсадника, където бяха открили кос­тите. Голяма площ от него все още бе ограничена от жълтите ленти, които я маркираха като сцена на престъпление. Тряб­ваше да ги махнат - Тий, щатската полиция и ФБР бяха пре­ровили тази площ неколкократно. Запита се колко ли пъти бе пресичал разсадника през последните няколко месеца в тър­сене на по-лека пътечка нагоре по хълма, без да знае, че пре­минава през зловещо гробище. Не намери нищо забавно в та­зи мисъл.

Носеше одеяло, маркирано с щемпела на кламдънската полиция - държеше го винаги в багажника на колата. Кафяви­ят му цвят бе вече избелял, а самото то беше грубо и бодли­во, но си бе вършило добре работата: покривало беше рамене на замръзнали хора, тела на пияници и наркомани, а през зи­мата бе ползвано и като шал в дните, когато парното в поли­цията се повреди. От известно време обслужваше и специал­ните нужди на Тий по време на седмичните му екскурзии през гората...

Стигна гребена на хълма след пет минути. Последните четири-пет метра бяха голи скали и когато изкатери и тях и се отпусна тежко върху изтърканата скала на върха, надвиснала над езерото на резервоара, той вече се обливаше в пот. Глед­ката беше величествена, но той целенасочено я избягна: само след няколко минути ще се наложи да изразява възхищени­ето си от нея и той не искаше да натоварва предварително очи с красотата ѝ. Дишаше тежко и както винаги, реши за неиз­вестно кой път, че е крайно време да отслабне. От другата страна на хълма имаше по-лесен път към върха, но вероят­ността да го забележат там беше по-голяма. А тук едва ли някой ще го види, когато пристига или когато си тръгва. Те­оретично, разбира се. Опитът на полицай му подсказваше, че възможността да се върши нещо незабелязано на практика не е особено добра: намираха се свидетели на престъпления на най-неочаквани места в най-невероятни времена... Поемаше сериозен риск с всяко идване, знаеше го и го мразеше, но не можеше да се спре...

Чу стъпките ѝ по пътеката много преди да стигне до вър­ха. Подуши мишниците си. Няма значение - и тя ще се появи, потънала в пот, но това никога не го бе дразнило и се надява­ше, че и при нея нещата стоят така. Опъна одеялото върху скалата и зачака, преструвайки се, че не е чул стъпките и теж­кото ѝ дишане, докато не я видя.

Изкачваше се лека като сърна по тясната пътечка, която лъкатушеше между дърветата, а после - между скалите, през потока и край нападалите дънери. Стройна и гъвкава, тя се движеше с грациозни движения в пълна хармония с гората и скалите наоколо, Както винаги, ускори крачка и пробяга пос­ледната, най-стръмна част от хълма, както обичаше да прави. Сега чуваше ясно тежкото ѝ дишане.и се обърна. Лицето ѝ бе напрегнато от усилие, червената лента на главата ѝ подскача­ше и проблясваше между ниските клони на дърветата като чинка в полет.