Обсидиановата стая
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #16
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546558275
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Обсидиановата стая». Краткое содержание книги:
Три дена без информация. Докато беше в Кътлър, Смит естествено не можеше да общува с тях. Но Филипов му беше дал точни инструкции как да реагира в голям брой възможни случаи при преговорите си с ФБР. Трябваше да се придържа към едно основно твърдение: ако Арсено не се озове след седмица във Венецуела, агентът на ФБР ще умре. Много просто.
Филипов знаеше, че при подобни преговори стандартната процедура на властите е да настояват за повече време и да молят за дреболии. Постепенно натрупвайки изисквания и молби, бавеха нещата и лека-полека добиваха надмощие над похитителите. Той нямаше да падне в този капан. Една седмица. Ако не чуят по Скайп Арсено, застанал пред статуята на Симон Боливар на площад „Боливар“ в Каракас, Венецуела – място, което не може да бъде фалшифицирано, ще откарат този кучи син федерален агент в океана, ще го изхвърлят там и ще напуснат страната. Разбира се, дори и да чуят Арсено, пак ще го изхвърлят.
Филипов знаеше, че не върви да блъфираш ФБР. Трябваше да реши: да бъде непоколебим, откровен, без съмнения и да изпълнява докрай, независимо от онова, което е казал. Преговарящите от ФБР бяха специалисти и веднага биха открили блъфа. Ако покажеше и най-малката слабост, и най-слабото колебание, и най-леката сговорчивост за някое тяхно искане, това щеше да е краят.
Смит беше внимателно подготвен за всичко това. Имаше строги заповеди. Филипов му имаше доверие. Може би беше преимущество, че Смит не можеше да общува с кораба, докато е във връзка с ФБР: нямаше да има друг избор, освен да следва указанията. Междувременно беше важно да държат Пендъргаст жив и здрав през следващите седем дни, в случай че ФБР поиска доказателства, че е жив, преди да пусне Арсено.
Докато Филипов стоеше там на утринната светлина, а вятърът пееше в смърчовите клони над кораба, смесвайки се с редовните каденци на вълните, които се блъскаха в скалите, реши, че няма смисъл да казва на мъжа долу какво правят. Какво се случва. Той така или иначе щеше да е мъртъв след седмица.
Филипов имаше и други притеснения. Двама души от екипажа, Дехесус и Милър особено мразеха ФБР заради минали неприятности. Никой от тях не се беше присъединил искрено към плана. На събранието и двамата изтъкваха доводи да хвърлят още сега федералния в морето. Бяха гласували против плана за размяната и си тръгнаха гневни от събранието. Тази нощ Филипов ги хвана в трюма с неприятни физиономии да пикаят върху Пендъргаст с шумен смях, след като го бяха набили доста лошо. Филипов се подразни, но не можеше да направи кой знае какво, за да ги накаже, освен да заключи алкохола. Всъщност трябваше да признае, че част от него беше доволна да види как мачкат фасона на арогантното копеле. И наистина му го бяха смачкали, защото беше в безсъзнание. Капитанът трябваше да пази мира, трябваше да държи хората единни още седем дни.
Филипов се обезпокои от нарушаването на дисциплината. Обаче нещо го обезпокои повече: погледът на агента на ФБР, докато двамата пияни идиоти със смях и псувни си изпразваха мехурите върху него, преди Дехесус да го прати в несвяст с удар на лодъчна кука.
Онова, което Филипов видя в тези очи, беше направо плашещо.
20.
Отговорният специален агент Руди Спан прокара пръсти през късата си коса и се втренчи в плика за доказателства на бюрото си. Вътре блестеше износен златен пръстен и странен полуразтопен медальон заедно с писмо и плик за писма. Изпитваше смесени чувства към този случай, който се бе озовал неочаквано и с голям шум в нюйоркското подразделение на ФБР. Един агент е бил отвлечен. И не кой да е агент, а А. Ш. Л. Пендъргаст. Спан, който едва наскоро беше станал отговорен специален агент в нюйоркското подразделение, не познаваше добре Пендъргаст. Но беше чувал слуховете. Този Пендъргаст имаше специален статут: беше нещо като свободен агент, който сам избира своите случаи. Очевидно беше много богат, защото приемаше само един долар годишна заплата – далечен отглас от онова, което обикновено печелеше държавен служител 10-а степен според щатното разписание. Слуховете гласяха, че Пендъргаст е индивидуалист, който действа на границата на закона, но е защитаван „отгоре“. Честно казано, не беше харесван от по-младите агенти. Те негодуваха срещу неговата свобода, неговото богатство и елитарната му превзетост. От друга страна, по-старите колеги в офиса изпитваха страхопочитание към него – един вид предпазливо уважение. Никой не го обичаше обаче. Той не беше сърдечен човек, не беше от хората, с които след работа ще идеш да пийнеш по бира или да висиш на стрелбището в края на седмицата. Заради това Спан не си беше имал работа с него пряко, като изключим оказването на подкрепа за действията на подразделението. Агентът рядко се мяркаше на „Федерал Плаза“.