Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]

Леко извърнат настрани, принц Мехмед показа на заварения си брат застаналите зад него братчета. Назова ги по име: Селим хан, Баязид хан, Михримах султан. Мустафа ги погледна така, сякаш току-що забелязва присъствието им. Кимна надменно на двете момченца. На Баязид това не му се стори интересно. Той заобиколи престолонаследника Мустафа откъм гърба и започна да човърка камъните по подалата се изпод полите на кафтана му ножница на голямата сабя.

Ядосана на Баязид за непослушанието, Михримах усети как върху нея се приковаха две маслиненочерни очи. Извърна леко глава и срещна хладния, но любопитен поглед на Мустафа. Тя също го погледна с безразличие. Само го поздрави с едва забележимо движение, подсказващо поклон с глава, както я беше научила майка й.

Момъкът й отвърна по същия начин.

С това церемонията по хладното посрещане, представено като изключително сърдечно, приключи. Сега предстоеше срещата, която Михримах очакваше с разтуптяно сърце. Вървяха към входа за харема на Стария дворец, а в главата й пърхаше незададеният на никого дни наред въпрос: Що за жена беше Гюлбахар, наричана Махидевран? Дали беше красива? Колкото пъти този въпрос й се забиеше в главата, толкова пъти си отговаряше сама: „Никоя жена не може да е по-красива от моята майка!“ Внушаваше си: „Сигурно е някаква грозница, черна, съсухрена!“, но си даваше сметка, че и това не е възможно. Нима падишахът би взел до себе си грозна жена, нима би имал син от нея? „Глупости!“ – си рече. Това, нейното, си беше нещо като пожелание. На Михримах чисто и просто й се искаше зад онази гигантска врата да я очаква някаква грозотия, и толкова!

Докато прислугата разтваряше портата на две страни, Михримах си поемаше дълбоко дъх и се опитваше да овладее думкането на сърцето си.

Отвориха я. Първи прекрачиха Мустафа и Мехмед. Заради огромните им тюрбани отначало Михримах не можа да види нищо. Те се отдръпнаха и едва тогава тя се озова пред силуета на изправена жена. Зарадва се. Гюлбахар ги беше посрещнала подобаващо, не беше принудила Михримах и братята й да се озоват в неловко положение. Слънцето я огряваше откъм гърба и заради това лицето й не личеше ясно. Успя да забележи единствено колко е висока. „По-висока е от мама“ – й мина през ум.

Известно време задържа пренебрежителен поглед върху принц Мехмед. Веднага си пролича гордостта й от осанката на собствения й син пред още неоформеното телосложение на втория принц.