![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
Под него обличаше блуза от небесносиня тафта с рюшчета по врата и края на ръкавите. А над нея – съвсем гладко елече в цвета на безбрежно, спокойно море.
Предлагаха да сложи широки шалвари, но майка й завъртя глава на две страни и не се съгласи. След поредица от проби реши да бъде с разкошна пола с набор в цвета на елека и с шлейф. Върху косата й преметна син тюл от Персия. Михримах забеляза как всички, които я видяха в този тоалет, затаиха дъх. Така и не можаха да отсъдят кое е по-красивото – морето или дъщерята на нашия господар?
Наложниците и прислужниците възкликнаха в един глас: „Браво!“.
– Пу-пу-пу! Браво! Господ да я пази от зли очи! Я всеки да откъсне по един конец от полата и шалварите й и да го изгори. Да не вземат да урочасат красивата ни принцеса! – заплю я Шетарет Баджъ. Но майка и пак се противопостави:
– Какво ще кажеш? – попита тя Мерзука.
Дръпнатите очи на татарката за миг се просълзиха.
– Не я ли хареса? Казвай! Да не би когато застане пред Гюлбахар, нещо по нашата принцеса да не е в ред?
– Неее! – начаса отсече Мерзука, без да сваля разплаканите си очи от Михримах. – Много ми харесва! Като ангел е!
– Тогава защо рониш сълзи?
– Ами... – измънка с наведена глава жената. – Спомних си за деня, когато ти дойде в Кримския дворец и те облякох.
Колата се друсна в някакъв камък и това откъсна Михримах от напипалите я мисли. „Да, аз съм като ангелите. Гюлбахар ханъм ще ме хареса. Сигурно ще ме хареса и батко Мустафа. Няма накъде да вървят!“
Всъщност смяташе, че няма защо майка й да се престарава толкова много за въпросното посещение. Сети се какво й разказа в деня, когато навърши девет години, за онова, което е преживяла с Гюлбахар. Добре де, но това е било много отдавна. Размисли се: „По-уместно ще е да се сложи край на тази вражда“. Дойдат ли другия път батко Мустафа и майка му в Истанбул, трябва да отседнат у тях, а не в Стария дворец.
Майка й беше отправила покана с думите: „Е, ами да заповядат, да ги настанят у нас“, но до слуха й стигна, че Гюлбахар е отговорила: „Никога!“ Самата Михримах беше разбрала, че това „Е, ами...“ е израз на неискрена покана, та Гюлбахар ли нямаше да я схване!?
Майка й дори не разрешаваше да се обръща към Мустафа с „батко“.
Един ден й се скара:
– Той не ти е никакъв батко! Това е синът на Гюлбахар, разбра ли! Принцът престолонаследник!
Беше замълчала за миг, гледайки я право в очите.
– Разбира се, засега... Ясно ли е, красавице моя? Твоят батко е принц Мехмед!
Хюрем не се задоволи единствено с грижите за тоалетите им. Обучава ги дни наред как да сядат и стават.
– Ако Гюлбахар не ви посрещне на крака, не изчаквайте да ви каже: „Седнете!“ Веднага сядайте някъде.
– Защо? Не е ли невъзпитано?
– Вие сте деца на нашия господар. Редно е да ви посрещне на крака. Такъв е етикетът. Ако ви посрещне на крака, ще изчакате да седне, защото е по-възрастна от вас, и да ви покани. Ако ли не, ако не е така, направете това, което ви казах. Веднага сядайте! Няма да чакате никаква покана!
Самата нея никога не трябваше да я наричат по име. Забранено им беше да казват „батко“ и на Мустафа. Мехмед щеше да каже, че баща им не тръгва вече на лов, без да вземе и него. Михримах пък щеше да каже: „Да можехме да посрещнем у дома вас и негово превъзходителство престолонаследника принц Мустафа“.
– Принцесо моя, трябва да произнесеш думата „у дома“ много ясно и отчетливо. Не я предъвквай в устата си. Казвай, да видим: „У до-ма“...
Накара я да я повтори стотици пъти.
В разговорите им трябваше да издебне кога да вметне, че се е научила да свири на балалайка, канун и уд, че взема уроци по френски, арабски и руски, че баща й всяка вечер я вика и иска да му пее песни. Михримах имаше и още една задача – да запомни дума по дума какво е казала онази жена. Как щеше да я изпълни, нямаше представа. Но я разбра. Когато майка й изрече: „Ясно ли е? Дума по дума!“, така свъси вежди, че си пролича колко важна за нея беше тази задача.
Мехмед също имаше за какво да внимава. Първо – принц Мустафа трябваше да го чака отвън, възседнал коня си. Ако постъпеше така, щяха да минат заедно да поздравят тълпите от хора. В противен случай щеше да пришпори коня си и щеше самостоятелно да ги поздрави, без да изчаква Мустафа.