Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Или както е казано на друго място:
Или също както е казано:
А жената рекла на мъжа си:
— Ето, аз съм в дома ти! Иди при него, изхитри се бързо да влезеш при него! Когато видиш там неволницата му, значи тя наистина прилича на мене по един безпримерен начин! Ако не е при него — значи аз съм била тази, която си видял!
— Така е! — съгласил се мъжът й и я оставил.
Тя го изпреварила през подземния проход, седнала при Камр аз-Заман, казала му с две думи за станалото и рекла:
— Сега ме покажи на златаря да ме види!
И докато си приказвали, на вратата се почукало.
— Кой е? — запитал момъкът.
— Аз съм, твоят приятел! — отговорил златарят. — Ти ми показа неволницата и си тръгна, без да съм я доразгледал! Отвори ми и ми я покажи!
Камр аз-Заман отворил вратата и златарят видял жена си да седи до него. Тя се изправила, той я разгледал и се убедил, че по всичко си прилича с жена му.
— „Аллах сътворява каквото си поиска!“ — възкликнал златарят.
Излязъл, но съмненията в душата му станали още по-големи…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че златарят се върнал у дома си и заварил там жена си — тя го чакала.
— Е, и какво видя? — запитала тя.
— Видях я! — отговорил той. — Прилича досущ на тебе!
— Лошите мисли са те изяли! — рекла тя. — Вече няма да мислиш лошо за мене!
Той я целунал по бузите и си отишъл в дюкяна. А тя минала при Камр аз-Заман, като носела четири кесии и рекла:
— Бързо се приготви за път! Събери парите, пък аз ще направя следващата си хитрина!
Излязъл той, купил муле, събрал си нещата, приготвил паланкин, купил няколко мамелюци и роби, извел всички извън града, върнал се при нея и рекъл:
— Аз си свърших работата!
— И аз! — рекла тя. — Пренесох всичките му богатства при тебе, не оставих ни много, ни малко, за да се изхранва! Направих това от обич към тебе! За тебе хиляда пъти бих жертвала мъжа си! Сега трябва да се сбогуваш с него и да му кажеш: „Ще отпътувам след три дни! Сметни какво ти дължа за наема, че да е чиста съвестта ми!“ Виж какво ще ти каже, а аз така ще го разгневя, че ще се разведе! Но каквото и да стане, той ще си остане привързан към мене и затова трябва да отидем за твоята страна!
— Колко е хубаво, когато сънищата се сбъдват! — възкликнал момъкът, отишъл при златаря и му рекъл: — Майсторе, потеглям след три дни! Дойдох да се сбогуваме! Колко ти дължа за наема, че да ти го платя и да ми е чиста съвестта?
— Що за приказки! — възкликнал златарят. — Удоволствието си е мое! За бога, няма да взема нищо, защото ти ми донесе благодат! Но ако имах власт, щях да ти попреча да отпътуваш!
Двамата се сбогували, златарят начаса затворил дюкяна си. И когато тръгвал да свърши някоя работа, все водел Камр аз-Заман със себе си. Влезел ли в къщата му, намирал там жена си. Върнел ли се у дома, пак я заварвал там. Така я срещал постоянно ту у дома си, ту у Камр аз-Заман. И това продължило цели три дни. Накрая тя рекла на момъка:
— Пренесох всичко! Остана само неволницата, която ви носеше питието! Не искам да се разделя с нея, защото ми е скъпа и пази тайните ми! Когато дойде мъжът ми, ще я ударя и ще му кажа: „Повече не мога да търпя тази неволница! Вземи я и я продай!“ Той ще я вземе да я продаде, а ти я купи!
— Добре! — съгласил се Камр аз-Заман.
След малко тя ударила неволницата. Влязъл мъжът й и я видял да плаче. Запитал я защо плаче, тя отговорила, че господарката я ударила. Той запитал жена си: