Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Абе, майсторе, я поразгледай този нож!
Златарят взел ножа, познал, че наистина е неговият, но се засрамил да го признае и само запитал:
— Откъде си го взел? — момъкът разказал онова, което го била посъветвала съпругата, а шейхът казал: — Евтино си го взел — струва петстотин динара! — огън пламнал в сърцето му, ръцете му не искали да работят. Момъкът му говорел, а Обейд бил потънал в море от мисли, на всеки петдесет негови думи отговарял с една.
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Камр аз-Заман казал:
— Май си доста зает? Е, хайде, няма да ти преча! — станал, бързо се прибрал у дома си и намерил жената на майстора да го чака при прохода.
Щом го зърнала, тя го запитала:
— Направи ли каквото ти повелих? Какво ти каза той?
— Каза ми, че евтино съм го взел, защото струвал петстотин динара! Настроението му се смени и не знам какво ще направи по-нататък!
— Дай ножа! — рекла тя. — Нямаш повече нужда от него!
Сложила тя ножа на мястото му и седнала да чака…
Когато Камр аз-Заман си тръгнал, златарят се усъмнил още повече и си казал: „Трябва непременно да се прибера и да видя вкъщи ли е моят нож!“ Върнал се и влязъл при жена си, като съскал като змия.
— Какво ти е, господарю? — запитала тя.
— Къде ми е ножът? — викнал той.
— В сандъка си е! — отговорила тя, после заплакала: — Да не би да си се скарал с някого и си дошъл за ножа, за да го заколиш?
— Дай ми ножа! — закрещял той. — Покажи ми го!
Тя отворила сандъка и му извадила от там ножа. Заобръщал го той в ръцете си, замърморил:
— Ама че работа! — върнал й го и рекъл: — Прибери го!
— Ама защо е всичко това? — запитала най-невинно тя.
— Видях подобен нож у нашия приятел! — отговорил той, разказал й за станалото и завършил: — Сега отсякох истинското от съмнителното!
— И ти си си помислил, че съм станала възлюблена на някакъв билкар, че съм му дала ножа ти, така ли? — викнала тя.
— Да, усъмних се! — отговорил той. — Но сега всички съмнения излетяха!
— Човече! — креснала му тя. — Никакво добро в душата ти не е останало!
Той й се извинявал, успокоявал я, а после се върнал в дюкяна си.
На другия ден жената дала на Камр аз-Заман часовника на мъжа си. Той го сложил на ръката си.
— Иди в дюкяна! — съветвала го тя. — Седни там и му кажи: „Онзи, когото видях вчера, видях го и днес! Той ме запита: «Ще купиш ли този часовник?» Аз пък го запитах: «Откъде го имаш?» Пък той ми отговори: «Бях при възлюблената си, тя ми го даде!» Купих го за петдесет и осем динара! Кажи ми евтино ли съм го взел, или съм се минал?“ После се върни, за да ми върнеш часовника!
Отишъл момъкът при златаря, направил каквото тя му заръчала. Щом видял часовника, майстор Обейд възкликнал:
— Че това струва цели седемстотин динара!
И пак го обхванали съмненията. А момъкът се върнал при жената и й дал часовника. Мъжът й дошъл, като пъхтял тежко, и се развикал:
— Къде е часовникът ми? Покажи ми го!
Тя го донесла, а той възкликнал:
— „Няма сила и воля освен у всевишния Аллах!“
— Мъжо, защо не ми кажеш какво се е случило? — запитала тя.
— Какво да ти кажа? — рекъл той. — И аз така се обърках от всичките тези неща! — и произнесъл следните стихове:
После рекъл:
— Жено, видях отначало у нашия приятел моя нож. Познах го, защото друг такъв няма! Той ми каза нещо, което ми разби сърцето! Върнах се и намерих ножа тук! Втория път видях у него часовника — и него сам съм си го измислил, друг такъв по света няма! Той пак ми разказа нещо, което ми разби сърцето! Загубих ума и дума, не знам какво ми става!
— И какво излиза? Че аз съм му дала нещата ти, така ли? Че съм допуснала да ти изменя, това ли искаш да ми кажеш? — креснала тя. — Дошъл си да ги търсиш и ако не ги бе намерил, щеше да си сигурен, че ти изменям! Е, мъжо, щом си помислил такова нещо, от мене нито храна ще видиш, нито вода! Повече не искам да ме докосваш!