Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Започнал той да моли сина си да не се жени, разказал му случки, примери, пословици, стихове и намеци, каквито се казват в подобни случаи, докато Камр аз-Заман накрая се съгласил:
— Щом е такава работата, татко, никаква женитба!
Бащата целунал сина си между очите и рекъл:
— Ти наистина си мой достоен син! Заклевам ти се, синко, непременно ще те оженя за най-хубавото момиче!
Той настанил жената на златаря Обейд и нейната прислужница във висока къща и заключил портите. Оставил при тях една черна слугиня да им носи храна и вода и рекъл:
— Ти и слугинята ти ще останете затворени, докато ви продам! Ако не слушате — ще ви погубя! Вие сте изменници и хаир от вас няма!
— Прави каквото си решил! — отвърнала Халима. — Заслужила съм си всичко!
Заключил ги той и посъветвал жените в къщата си:
— Никоя от вас да не е влязла при тях! С тях ще общува само абисинката, която ще им носи храна и вода!
Седнала Халима с прислужницата си, заплакала и заридала за всичко, което била сторила на мъжа си…
А Абдул Рахман изпратил сгледници да намерят момиче от род и сой за сина му. Търсили, що търсили и всеки път, щом намирали някоя, после виждали още по-хубава от нея. Накрая стигнали до щерката на шейх ул-исляма — била девойка, на която равна в Египет нямало — по-хубава, красива, кръшна и игрива, хиляда пъти по-красива от жената на златаря Обейд. Абдул Рахман я сгодил за сина си. После направили сватбата, устроили голяма веселба с богати трапези…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ОСМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че празненствата продължили четирийсет дни. Всеки ден търговецът посрещал гости. Било сватба незапомнена, каквато никой никога не бил виждал. Последния ден бащата поканил бедняци от близо и далеч. И изведнъж сред останалите бедняци синът видял шейх Обейд, съпруга на Халима. Бил опърпан и уморен, по лицето му — следи от дългия път. Камр аз-Заман го познал и казал на баща си:
— Виж, татко, този бедняк, който влиза сега през вратата!
Огледал го бащата — а той бил в окърпени дрехи, в стара джалбаба, лицето му — бледно и покрито с прах, сякаш бил изостанал от кервана си хаджия, който се люшкал наляво-надясно. В него било въплътено казаното от поета:
Или казано с други думи:
А колко хубаво е казал един друг поет:
— Кой е този, синко? — запитал бащата.
— Това е златарят майстор Обейд, мъжът на онази жена, която е затворена при нас! — отговорил синът.
А причината за появата на златаря в Кайро била следната:
Когато се сбогувал с Камр аз-Заман, той отишъл в дюкяна си, там му донесли някаква работа и той работил до края на деня. Привечер затворил дюкяна и се прибрал у дома си. Не видял вътре нито жена си, нито слугите, а самият дом бил в безобразно състояние, както го е описал поетът:
Златарят се огледал насам-натам, затичал се от стая в стая, но никого не намерил. Отворил вратата на хазната си и видял, че е опразнена. Тогава се събудил от опиянението си. Разбрал, че жена му го е оплела в измамите си и му е изменила. Но той скрил всичко, за да не злорадстват враговете му. Знаел, че ако разкрие тази тайна, ще спечели само безчестие и тъга. Затуй си рекъл: „Слушай, скрий всичко, иначе ще полудееш! Трябва да направиш тъй, както е казано: