Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Той й заговорил мили думи, докато я поуспокои…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че търговецът оставил жена си, съжалил за думите си и се прибрал в дюкяна си. Бил много разтревожен. Привечер се върнал вкъщи, но не довел Камр аз-Заман със себе си.
— Къде е търговецът? — запитала жена му.
— У дома си! — отговорил той.
— Ставай! — викнала тя. — Иди го доведи за мой хатър!
Отишъл той и видял пръснати свои вещи, които жената била оставила там. Огън пламнал в сърцето му, задишал тежко, но го досрамяло да му каже: „Тези вещи са мои! Кой ти ги донесе?“, а рекъл:
— Абе стана ми нещо, сви ми се душата! Я ела у дома да се поразтушим!
Златарят го отвел у дома си, двамата се навечеряли, после се заприказвали. Момъкът говорел, а той тънел в море от мисли. После дошла неволницата с двете чаши. Изпили ги, златарят заспал, а момъкът си останал буден, защото в чашата му нямало сънотворно. Влязла жената и му заговорила:
— Как ти се вижда този рогоносец! Той не познава женските капани! Трябва да го мамя, докато ме остави! Утре ще се престоря на неволница, ще дойда с тебе до дюкяна, а ти му кажи: „Майсторе, днес отидох в хана на роботърговците, видях тази неволница и я купих за хиляда динара! Я погледни — скъпо ли съм я взел, или е на сметка?“ После ме покажи, върни ме вкъщи, а аз бързо ще се прибера през прохода, пък да видим какво ще стане в края на краищата!
Прекарали нощта кой отгоре, кой отдолу, ту спокойно си приказвали, ту буйствали. Тя се прибрала в стаята си и пратила неволницата да ги събуди. Двамата станали, казали си утринната молитва, закусили, пили кафе и златарят отишъл в дюкяна си, а Камр аз-Заман — у дома си. Жената се промъкнала през прохода в дрехи на неволница. Тръгнали към златаря, влезли в дюкяна, той поздравил майстора и рекъл:
— Майсторе, днес влязох в хана на роботърговците. Видях тази неволница, хареса ми и я купих за хиляда динара! Ще ми се да я поогледаш и да ми кажеш дали съм я купил изгодно!
Открил лицето й и онзи видял жена си в най-хубавите й дрехи, изписана с най-красни мазила, с очи почернени, с устни червени — точно както се изписвала у дома му. Той я познал и по накитите — нали сам ги бил отливал, видял и пръстените, които последните дни бил направил за Камр аз-Заман, и съвсем се уверил, че откъдето и да я погледнел, това си била неговата съпруга!
— Как се казваш? — запитал я той.
— Халима! — отговорила тя.
И неговата жена се казвала Халима, замаял се той и запитал момъка:
— За колко я взе?
— За хиляда динара!
— Взел си я без пари, защото за хиляда динара няма да й купиш само дрехите и накитите!
— Щом я одобряваш, ще си я отведа у дома! — рекъл момъкът.
Отвел я у дома си, тя минала през прохода и се прибрала…
А златарят? Пламък лумнал в гърдите му и той си помислил: „Я да видя жена си! Ако си е у дома — значи тази неволница просто прилича на нея! Ама чак пък такава прилика! Ако пък не е у дома — значи е тя, няма съмнение!“ Прибрал се вкъщи и заварил жена си да седи в същите дрехи и накити, с които била в дюкяна. Плеснал с ръце и възкликнал:
— „Няма сила и воля освен у всевишния Аллах!“
— Мъжо, ти да не си полудял? — запитала тя. — Нямаш навик да си идваш по това време — значи нещо ти се е случило?
— Щом искаш — ще ти кажа, но обещай, че няма да припадаш! — рекъл той. — Нашият приятел си е купил неволница. Снагата й като твоята, ръстът й — колкото твоя, името й — като твоето, дрехите й — като твоите, на ръцете и — пръстени като твоите, накитите й — като твоите! Помислих, че си ти! Обърках се! Ах, да не бях виждал никога този търговец! Той разстрои живота ми, вкара мъка в сърцето ми!
— Я се вгледай в лицето ми! — викнала тя. — Да не би аз да съм била онази, която е с него! Аз да съм се преоблякла като неволница и да съм се договорила да ме покаже на тебе, за да те измами!
— Що за приказки! — възкликнал златарят. — Ти не би могла да сториш подобно нещо!
Ах, този златар, той не знаел какви хитрости могат да изиграят жените на мъжете! Не бил чувал и думите на поета: