Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Какво ти стори тази проклетница, че си я ударила?
— Ще ти кажа с една дума, мъжо! — рекла тя. — Не мога повече да я гледам! Или я продай, или се разведи с мене!
Взел той неволницата със себе си и я повел към дюкяна. А жена му се шмугнала при Камр аз-Заман и той я вкарал под паланкина. А когато златарят минал с неволницата, момъкът запитал кого води.
— Неволницата на жена ми! — отвърнал златарят. — Девойката се скара с господарката си и сега я водя да я продам!
— Щом господарката й я е намразила, тя не може да остане при нея! — рекъл момъкът. — Продай ми я на мен! Ще я направя неволница на моята Халима!
— Добре, вземай я! — съгласил се златарят. — От тебе нищо няма да взема, защото ти бе толкова щедър към нас!
Момъкът приел дара и се обърнал към скритата Халима:
— Целувай ръка на господаря си! — тя се показала изпод паланкина и му целунала ръка, а после пак се скрила под него, а той не откъсвал погледа си от нея. — Да те пази Аллах, майстор Обейд! — рекъл на сбогуване момъкът.
— Нека Аллах да те отведе жив и здрав при близките ти!
Златарят се прибрал в дюкяна си. Тежко му станало от раздялата, за него това другарство било истинско. Но пък се и радвал, че се стопила тревогата, която се била породила поради жена му.
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че когато Камр аз-Заман тръгнал на път, Халима му рекла:
— Ако искаш да останеш жив и здрав, води ме не по път, който е известен на всички!
И тръгнали по път, различен от този, по който хората били свикнали да отпътуват за Багдад. Стигнали до границата на Египет. Тогава момъкът написал писмо и го пратил по бързоходец на баща си.
А баща му, търговецът Абдул Рахман, по това време седял на пазара сред търговците и в сърцето му горял огън — от деня, в който синът му бил заминал, не бил получавал вест от него. Дошъл бързоходецът, който запитал:
— Ей, търговци, кой между вас е Абдул Рахман? Нося писмо от сина му Камр аз-Заман! Разделих се с него при Ариш!
Зарадвал се бащата, търговците го поздравили с благата вест. Взел писмото, отворил го, зачел се, а в него се казвало: „Изпращам моето «Мир вам» на теб и на всички търговци — хвала и благоговение пред Аллаха! Продадохме, купихме, спечелихме и се връщаме здрави, мирни и доволни!“
Вдигнал бащата голяма веселба, опънал трапези, поканил гости от близо и далече, довел музиканти с инструменти. Излязъл да посрещне сина си заедно с всички търговци. Дочакали го, прегърнали се баща и син, притиснали се един о друг и Абдул Рахман рекъл:
— Благословен е този ден, синко! Най-после Аллах ни събра пак заедно! Пристъпили и търговците към него, поздравили го, видели многото му стоки, слугите и паланкина. Внесли го на ръце в къщата. Когато жената излязла от него и бащата я видял, усетил, че тя е изкушение за всеки, който я зърне. Когато пък майката я видяла, сторило й се, че това е царска съпруга, заразпитвала я коя е, а Халима отвърнала:
— Аз съм снаха ти, майко!
— Ами щом той се е оженил, трябва да устроим голямо веселие! — рекла жената на Абдул Рахман.
Така и сторили, а когато гостите се разотишли, търговецът извикал сина си и го запитал:
— Синко, коя е тази неволница? За колко я купи?
— Тя не е неволница робиня, татко! — отговорил синът. — Тя беше причината за моя гурбет! Тя е същата, която ни описа дервишът онази нощ, когато преспа у нас, помниш ли? — и той разказал на баща си всичко от начало до край.
— Ти, синко, ожени ли се за нея? — запитал го бащата.
— Не, но съм й обещал да я взема за жена! — отвърнал синът.
— Значи искаш да те оженя за нея, така ли?
— Ако ми наредиш да се оженя — ще го направя, иначе няма да престъпя волята ти!
— Няма да нося вината ти нито на този, нито на онзи свят, ако се ожениш! — рекъл бащата. — Как можеш да я вземеш, след като е направила такива неща на мъжа си! Та тя ще направи същото и на теб заради друг мъж! Тя е изменница, а вяра у изменника няма! Чуй какво ще ти кажа! Нека ти потърся по-добро момиче! Ще те оженя за него, дори това да струва всичките ми пари, ще ти устроя сватба, каквато светът не е виждал! По-добре е хората да рекат: „Еди-кой си ожени сина си за дъщерята на еди-кого си!“, отколкото да кажат: „Синът му се ожени за жена без род и сой!“