Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Тя го оставила, а той се престорил, че спи. След малко дошла неволницата и ги събудила. Надигнал се златарят и запитал:
— Търговецо, не ти ли пречеше комарът?
— А, не! — отговорил момъкът.
— Сигурно вече си му свикнал!
Закусили, пили кафе и всеки тръгнал по работата си…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Камр аз-Заман отишъл при жената на бръснаря и й разказал за станалото:
— Тя ми рече това и това, аз й казах това и това… Ти измисли начин да се срещаме с нея открито!
— Синко! — рекла тя. — Моето беше дотук и хитрините ми се свършиха!
Момъкът се сбогувал с нея и се върнал в хана. Привечер отново дошъл златарят да го покани на гости.
— Не мога да дойда! — рекъл Камр аз-Заман.
— Защо? — възкликнал златарят. — За бога, върви с мене!
— Щом искаш да сме заедно и да си останем приятели, намери ми някоя къща до твоята! Ти ще идваш при мене, аз ще идвам при тебе, а дойде ли време за сън — всеки ще се прибира в дома си!
— Имам още една къща, точно до моята, дал съм я под наем! — рекъл златарят. — Утре ще я опразня заради тебе!
Момъкът отишъл с него, двамата вечеряли, казали си молитвата, съпругът изпил чашата със сънотворното и заспал, а в чашата на Камр аз-Заман нямало такава работа и той не заспал. Жената дошла при него, двамата се забавлявали до сутринта, а мъжът й спал като мъртвец. После както обикновено се събудил, пратил да викнат наемателя и му рекъл да опразни къщата, че вече имал нужда от нея. Човекът я опразнил. Камр аз-Заман се преселил в нея. Нея вечер златарят му гостувал и после се прибрал у дома си.
На другия ден жената извикала един изкусен зидар, засипала го с пари, за да изкопае подземен проход от нейната къща до дома на Камр аз-Заман, направила и подземна стая. Дори Камр аз-Заман после не усетил как тя се промъкнала при него и донесла две кесии с пари.
— Откъде дойде? — запитал той.
Тя му показала прохода и рекла:
— Вземи тези кесии! — останала с него, позабавлявали се до сутринта, а после рекла: — Изчакай ме!
Той останал да чака, а тя отишла при мъжа си, събудила го, той се измил, помолил се и отишъл в дюкяна. Когато си излязъл, взела четири кесии с пари, минала през прохода и рекла на Камр аз-Заман:
— Вземи и тези пари!
Неволницата започнала да пренася все по-скъпи неща. Всяка сутрин двамата мъже пиели заедно кафето си и всеки си тръгвал по работата. Един ден тя извадила нож. Той бил на мъжа й, бил го направил сам и струвал петстотин динара. Нямало друг с такава хубава изработка, много хора му го били искали, но той го сложил в някакъв сандък и никому не искал да го продаде.
— Вземи този нож! — рекла тя на момъка. — Иди при мъжа ми, извади го и му кажи: „Майсторе, я виж този нож! Купих го днес! Дали съм спечелил, или съм загубил!“ Той ще си го познае, но ще го е срам да си каже, и ще те запита: „Откъде го купи и за колко?“ Ти му кажи, че си видял двама билкари да се карат и единият викнал: „Ти откъде се появи?“, а другият отговорил: „Бях при възлюблената си! Всеки път тя ми дава пари, но днес ми рече: «Прости ми, любими! Днес ръката ми се протегна до парите, но не ги стигна. Вземи този нож — той е на мъжа ми!» Сега искам да го продам!“ Та този нож ми хареса. Взех го за триста динара! Как мислиш — евтино ли е, или е скъпо? Изслушай какво ще ти каже, поговорете си, после бързо ела при мене — аз ще те чакам на прохода! Там ще ми върнеш ножа!
Взел той ножа, окачил го на пояса си, отишъл в дюкяна на златаря. Майстор Обейд веднага забелязал ножа на пояса му, учудил се и си помислил: „Та това е моят нож! Кой ли му го е дал?“ А Камр аз-Заман го извадил и запитал: