Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Затворил къщата си, отишъл в дюкяна, викнал най-доверения си работник и му казал:
— Моят приятел, младият търговец, ме покани да се поразходя до Египет! Ти оставаш мой довереник в този дюкян! Ако царят те запита за мене, кажи му, че с харема си съм тръгнал на хаджилък в Мека!
Разпродал някои вещи, купил камили, мулета и мамелюци, купил и една неволница, която скрил в паланкин, и след десет дни напуснал Басра. Всички мислели, че е взел и жена си на хаджилък. Хората се зарадвали, че Аллах ги е отървал от мъката да седят затворени всеки петък, и си говорели:
— Дано Аллах не го върне пак в Басра!
— Да се върнат, ама с краката напред! — казвали други.
Но дошъл петък и глашатаят излязъл както обикновено и викнал всички да се приберат в джамиите два часа преди петъчната молитва или да се затворят по къщите заедно с кучетата и котките. Хората се събрали, отишли при царя и рекли:
— Царю честити, златарят взе харема си и отиде на хаджилък! Защо сега ще ни затваряш?
— Как може този измамник да отпътува, без да ми каже! — възкликнал царят. — Ама щом се върне, няма да му се размине! Идете по дюкяните си, аз премахвам досегашното ви задължение!
А майстор Обейд го било стигнало същото, което се случило на Камр аз-Заман, преди да влезе в Басра — край Багдад го нападнали разбойници, ограбили го, взели всичко, което имал, а той се престорил на умрял, за да се спаси. Останал гол и бос. Влязъл в някакво градче. Аллах вдъхновил жителите му за хаир и те покрили голотата му с парцалива стара дреха. Той започнал да проси и така да си изкарва прехраната от град в град, докато стигнал в богопомазания град Кайро. Стомахът му се присвивал от глад, той се завъртял по пазарите да си изпроси нещо, а един човек му казал:
— Защо не отидеш на това и това място, сега там има сватба, ще се наядеш до насита! Сложили са богата трапеза само за бедняци и скитници! Влез и не се бой! На сватбата няма скрито-покрито!
Когато златарят отишъл на посоченото място и Камр аз-Заман го познал, търговецът Абдул Рахман му казал:
— Остави го засега, синко! Сигурно е гладен — нека си хапне и да се поуспокои, пък после ще го викнеш!
Изчакали, докато златарят се нахранил, после му дали да си измие ръцете, поднесли му прохладни и подсладени напитки с аромати на мускус и амбра. Тръгнал да си ходи Обейд, но търговецът изпратил след него един от слугите си, който му казал:
— Чужденецо, ела да поговориш с търговеца Абдул Рахман, хазаина на тази сватба!
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че златарят се върнал, защото си помислил, че търговецът ще му даде нещо. А когато видял приятеля си Камр аз-Заман, едва не паднал в несвяст от срам. А момъкът го взел в прегръдките си, поздравил го и двамата се разприказвали. Поканил го да седне до себе си, но баща му рекъл:
— Абе, глупак такъв, така ли се посрещат достойни хора? Първо го изпрати в хамама, прати му дрехи по сан, пък после си поговорете!
Викнал той един слуга, наредил му да отведе златаря в хамама, изкъпали го, облекли го и той станал като шах на търговски град. А докато бил в хамама, хората разпитвали Камр аз-Заман:
— Кой е този? Откъде го познаваш?
— Той ми е приятел! — отговорил момъкът. — Много добрини ми направи! По професия е златар — няма втори като него! Царят на Басра го обича много, всички в града го почитат! Той направи за мен толкова неща, че даже ме е срам пред него! Не знам как да му се отплатя за уважението, което ми оказа!
Така превъзнасял заслугите на златаря пред всички, че хората почнали да го уважават и тачат, макар и да не го познавали.
— Ние всички ще му окажем уважение заради тебе! — рекли хората. — Но искаме да знаем защо е дошъл в Кайро, какво му е сторил Аллах, че е изпаднал на този хал!
— Не се чудете, хора! — рекъл момъкът. — Човек се намира винаги под висшата воля и съдбата! Докато е жив, никой не може да избегне нещастията! Вярно е казано в следните стихове: