Хиляда и една нощ. Том II

— Заспах въпреки желанието си, а като се събудих, намерих този нож в джоба си!

— Аллах да те пази от нея довечера! — възкликнала тя. — Ако пак заспиш, тя ще те заколи! — а после го запитала: — Я ми разкажи какво яде преди сън?

— Вечеряхме като всички хора, след вечеря дойде една неволница, даде на всеки по чаша, ние си я изпихме и заспахме.

— Цялата магия е в чашата! — рекла тя. — Ти я вземи, но не я изпивай преди стопанина! Когато неволницата ти подаде чашата, ти й кажи: „Налей ми и чаша вода!“ Тя ще отиде за стомната, а ти през това време излей чашата зад възглавницата и се престори на заспал! Тя ще се върне, ще помисли, че си заспал, и ще си излезе! Пък след това ти сам ще решаваш какво да правиш! Само внимавай и изпълни съвета ми!

А през това време съпругата на златаря Обейд казала на мъжа си:

— Три пъти се оказва уважение към госта! Покани го за трети път!

Отишъл златарят при момъка, поканил го отново, въвел го в стаята. Когато се навечеряли и произнесли вечерната си молитва, влязла неволницата и дала всекиму по чаша. Изпил я стопанинът, отпуснал се и заспал. Камр аз-Заман не изпил своята и помолил:

— Донеси ми и стомната с вода!

Излязла неволницата за стомната, а той излял чашата зад възглавницата и се отпуснал като заспал. Върнала се неволницата, видяла го, че спи, излязла и рекла на господарката си:

— И двамата спят като заклани!

„Тогава е по-добре да умре!“ — помислила си жената на златаря, взела нож, влязла при него и рекла:

— Три пъти вече не забелязваш знака! Глупак такъв, ей сега ще разпоря корема ти!

Когато я видял да идва с ножа, момъкът отворил очи и се разсмял. Тогава тя се сепнала и възкликнала:

— Не може сам да си се досетил! Кой ти помогна? Как разбра какво трябва да сториш?

— От една старица… — отговорил той. — Стана това и това…

Разказал й каква била работата, а тя рекла:

— Утре иди при нея и я запитай: „Имаме ли да правим още хитрости?“ Ако ти отговори, че има, ти й речи: „Кажи ми ги, че отивам вече открито при нея!“ Ако пък ти рече: „Нямам повече, тази беше последната!“, я остави на мира! Утре вечер при тебе ще дойде мъжът ми и ще те покани! Ела, пък аз вече ще знам какво да правя!

Останалата част от нощта те прекарали оплетени като букви в дума, допълвали се като съществително и прилагателно, сливали се като местоимения, разделяли се и пак се събирали като предлози, а през това време мъжът й лежал откъснат като непряко допълнение. Така продължило до сутринта.

— Не ми стига нощ или ден, месец или година! — рекла тя. — Искам да остана с тебе през остатъка от живота си! Но почакай — такава хитрост ще измислим на мъжа ми, която ще замае главите и на най-умните! Ще го накарам да се съмнява в мене, за да ме остави, а после ще се омъжа за тебе, ще замина в страната ти, като отнеса всичките му богатства! Заради тебе ще се изхитря да разоря дома му и да залича спомена от него! Иди сега в хана! Когато мъжът ми дойде, ти му кажи: „Братко, от Адамово време, когато човек прекалява, и щедър, и скъперник се от него отвращава. Как може всяка вечер да ти идвам на гости и да спим в една стая! Ако ти не ми се гневиш, ще ми се гневи харемът ти, че не те оставям да любиш жените си! Щом искаш да сме близко — вземи ми къща до твоята! Така един път ти ще идваш да си побъбрим преди сън, друг път аз ще идвам! Но накрая аз ще спя в дома си, а ти — при харема си!“ Той ще дойде при мене да се посъветва! Аз ще му кажа да извади съседа от къщата — тя е наша и той я наема. Преместиш ли се — Аллах ще ни помогне да завършим хитрината си!