Хиляда и една нощ. Том II

Камр аз-Заман и Абдул Рахман повели златаря Обейд в тайна стая на харема и там бащата рекъл:

— Попречихме ти да говориш, защото се бояхме да не опозориш и себе си, и нас! Сега сме сами! Чия по твоему е вината — на жена ти или на сина ми?

— За бога, синът ти е невинен! — отвърнал златарят. — Мъжете имат естествен стремеж към жените и затова жените трябва да се въздържат да виждат мъже! Позорът е у жена ми — тя ми изневери!

Търговецът издърпал сина си встрани и му пошепнал:

— Синко, ние от опит вече знаем, че жена му не му е била вярна! Сега искам да проверя него, дали наистина е порядъчен мъж, или е бил сводник! Ще се опитам да го убедя да се помири с нея! Ако й прости, ще го съсека с меча си, а после ще погубя и нея с неволницата й, защото светът няма полза нито от един сводник, нито от една развратница! Ако пък я отблъсне — ще го оженя за сестра ти и ще му дам повече пари, отколкото си взел от него! — после се върнал при златаря и му казал: — Майсторе, към жените трябва да се отнасяме с търпение! Който обича една жена, трябва да има широко сърце! Жените се смятат за нещо отгоре и мразят мъжете! Щом съпрузите им показват прекомерна обич, те започват да се държат надменно, кокетно и понякога непристойно! Пък когато мъжът се гневи, когато вижда у жена си нещо неприятно, между тях не може да има дружба! Хората с широк ум и голямо търпение се примиряват! Казано е: „В небесата те ще се спуснат в прегръдките на мъжете си, а който е могъл да прости, Аллах ще му въздаде стократно!“ Тази жена е твоя съпруга! Тя трябва да получи прошка! На жените не им достигат вяра и ум! Злините им отминават и ако е пожелал Аллах, няма да се повторят! Ако заживеете с нас — ще ни бъдете желани гости и ще можете само да се радвате! Ако пък искаш да се върнеш в страната ти, ще ти дам от всичко предоволно! Ето, паланкинът е готов — качвай жена си и слугинята й и тръгвай! Трябва да ти е леко, а не да вървиш по трудния път!

— Къде е жена ми, господине? — запитал златарят.

— Ей в онази къща! — отговорил търговецът. — Направих така, че да не ми се сърди! Когато синът ми я доведе и пожела да се ожени за нея, аз му забраних и я заключих в тази къща! Тогава си казах: „Може пък да се появи мъжът й — ще му я предам!“ Каквото мислех — това и стана! Избрах за сина ми друга жена, а ти можеш да си вземеш твоята! Тази вечер Камр аз-Заман ще влезе при съпругата си, ето ти ключа от къщата, вземи го, влез и ти при своята жена, порадвай й се!

— Аллах да ти се отплати с всички блага вместо мен! — рекъл златарят, взел ключа и тръгнал към къщата.

Търговецът си помислил, че златарят е доволен от съвета. Взел меча си, тръгнал след него и поспрял да види какво ще направи с жена си.

А златарят влязъл при жена си Халима и я заварил горчиво да плаче, задето Камр аз-Заман се жени за друга. Чул и слугинята да й говори: