Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Не знам мога ли да ходя, Шалан — въздъхна Каладин. — Да не говорим за катерене.
— Ще го направиш, дори ако се наложи да те нося.
Той вдигна поглед и се усмихна. Лицето му беше покрито с виолетов ихор, макар да го беше попочистил, доколкото можеше.
— Ще ми се да видя това.
— Хайде — каза Шалан. Самата тя се надигаше с усилие. В името на Бурите, беше уморена. Отсече с Меча един ластар от стената. Смешното беше, че бяха нужни два удара. Първият уби душата му. А после, вече мъртво, растението можеше да бъде отрязано.
Горната част се прибра, навивайки се на спирала, за да стигне по-високо. Шалан метна единия край на ластара долу. Каладин го улови с ръка и, като се опираше на здравия крак, внимателно се покатери на гърба на чудовището. Когато стигна горе, и той се просна до Шалан. Вадичките пот оставяха дири през нечистотията по лицето му. Огледа изрязаната в скалата стълба.
— Ти наистина ще ме накараш да се кача.
— Да. Поради напълно себични причини.
Каладин я изгледа.
— Няма да допусна последното нещо, което виждаш в живота си, да съм аз в половин мърлява рокля, покрита с виолетова кръв и с чорлава коса. Недостойно е. На крака, мостови.
Шалан чу тътен в далечината. Лошо…
— Качвай се — отсече Каладин.
— Няма…
— Качвай се — повтори по-твърдо той — и легни на пода на убежището, после протегни ръка навън. Когато наближа, можеш да ми помогнеш за последните няколко стъпки.
Шалан помърмори малко, после взе чантата си и тръгна да се катери. В името на Бурите, ама че хлъзгави ръкохватки. Когато стигна горе, тя пропълзя в плитката дупка и се подаде едва-едва. Протегна ръка надолу, а с другата се закрепи. Каладин вдигна поглед към нея, стегна се и почна изкачването.
Най-вече се набираше на ръце. Раненият крак висеше, а здравият даваше опора. Яките му войнишки мишци бавно го изтегляха стъпало след стъпало.
По дъното на пропастта потече струйка вода. После рукна.
— Хайде! — подкани го Шалан.
Вятърът виеше в пропастта с призрачен злокобен глас, като минаваше през множеството отвори. Като стенанията на отдавна мъртви духове. Високият вой се придружаваше от нисък, тътнещ рев.
Всички растения се изтеглиха, ластарите се усукаха стегнато, скалните пъпки се затвориха, къдроцветните се сгънаха. Сякаш пропастта се скри.
Каладин пъшкаше и се потеше. Лицето му бе изопнато от болка и усилие, пръстите му трепереха. Набра се още веднъж, после посегна да улови ръката на Шалан.
Стената на бурята връхлетя.
73
Хиляди бягащи твари
Шалан се промъкна в стаята на Балат. В пръстите си стискаше кратка бележка.
Балат се обърна и стана. Отдъхна си.
— Шалан! Едва не умрях от уплаха.
Малката стая, подобно на повечето в господарската къща, имаше отворени прозорци с прости тръстикови кепенци. Днес те бяха затворени и заключени заради приближаващата буря. Последната преди дъждовния сезон. Навън слугите думкаха по стените, докато закрепваха яките кепенци против бурята върху тръстиковите.
Шалан бе облечена в една от новите си рокли, от скъпите, които татко ѝ купуваше — по ворински, права, с тясна талия и джоб на ръкава. Рокля за дама. Носеше и колието, което той ѝ подари. Харесваше му да го носи.
Юшу се изтягаше на един стол наблизо и с отсъстващ израз на лицето триеше някакво растение между пръстите си. Беше позагубил тегло през двете години, откак заемодавците го бяха извлекли от къщата, ала с хлътналите си очи и с белезите на китките все още не приличаше твърде на близнака си.
Шалан огледа вързопите, които Балат приготвяше.
— Добре е, че татко никога не се отбива при тебе, Балат. Тези вързопи са толкова подозрителни — направо крещят, че заминаваш.
Юшу се засмя и почеса белега на едната си китка.
— Не помага и това, че колчем някой слуга кихне в коридора, той подскача.
— Замълчете и двамата — сопна се Балат и хвърли поглед към прозореца, където работниците поставяха капаците за буря. — Не е време за веселие. Проклятие. Ако той открие, че се каня да замина…
— Няма — прекъсна го Шалан и отвори писмото. — Прекалено зает е с подготовката за представянето си пред Върховния принц.